Адвокатът с кучето

Уили Милър беше изненадан колко лесно е да следиш някого; просто му се искаше да не беше толкова отегчително. Намираше се на известно разстояние от къщата на Чаплин в Шорт Хилс, когато той излезе сутринта, след което го проследи чак до офиса му.

Чака отвън цял ден, но Чаплин не излезе нито веднъж, дори за обяд. Уили реши, че явно си имат един от онези фирмени готвачи, за които беше чел; може би нямаше да е зле да наеме един такъв за фондацията. Можеше да готви за него и Сондра, а през останалото време да пече домашни кучешки бисквити.

Поне това беше тема за размисъл през безкрайните часове, които прекара в очакване на Чаплин. В шест и половина колата му най-сетне излезе от паркинга и Уили тръгна след нея. Чаплин се прибра право у дома и след като светлините на долния етаж угаснаха в десет и петнайсет, Уили си тръгна.

Уили не беше особено интроспективен тип, но се познаваше достатъчно, за да си дава сметка, че още няколко подобни дни ще го докарат до лудост.

Ако утре моделът се повтореше, трябваше просто да направи нещо.