Адвокатът с кучето

Алан Ландън вече чакаше в изоставената сграда, когато Чаплин пристигна.

Чаплин се изненада да го види, защото колата на Ландън я нямаше. Може би лимузината го беше докарала дотук и щеше да се върне да го вземе; от човек с толкова много пари можеше да се очаква абсолютно всичко.

— Съжалявам, че закъснях — каза Чаплин, макар да знаеше, че е дошъл навреме.

Ландън си погледна часовника.

— Не си закъснял. Благодаря, че дойде. Съжалявам, че не мога да ти предложа нещо за пиене.

— Няма проблем.

— Има опасност положението да се оплеска здравата — каза Ландън.

— Няма начин Карпентър да докаже каквото и да било. Става въпрос за четиринайсет компании, които нямат нищо общо помежду си. Никой не може да те свърже с тях, а аз просто сключвам сделки по нареждане на клиентите си.

Чаплин вярваше в думите си. Беше имал време да премисли всичко и увереността му се беше засилила.

— Не съм съгласен — рече Ландън.

— Защо?

— Защото има хора, които знаят истината, а хората са склонни да говорят.

— Кого имаш предвид? — попита Чаплин.

— Ами, например, теб.

Пристъп на паника стисна гърлото на Чаплин, но той успя да се овладее.

— Определено няма да кажа каквото и да било. Подобно нещо само ще ми осигури място в затвора.

— Освен ако не се уредиш с имунитет в замяна на това да ме издадеш.

— Стига, Алан. Никога не бих го направил.

— Вярваш ли му? — попита Ландън.

Чаплин се обърка.

— На кого да вярвам?

— Не съм аз онзи, който да каже. — Гласът прозвуча зад Чаплин и той рязко се завъртя. Беше Ем и макар никога да не го бе виждал, Чаплин се уплаши до смърт. Пистолетът в ръката му казваше всичко.

Чаплин се обърна към Ландън.

— Алан, моля те…

— Съжалявам, Джонатан. Когато става дума за пари, поемам рискове. Но за подобни неща…

— Кълна се, няма да кажа нищо. Моля те, Алан, умолявам те.

— Недей, Джонатан, непристойно е. Ем…

Ем не се поколеба; изстреля три куршума. И трите улучиха Алан Ландън право в гърдите, на сантиметри един от друг. Ландън отлетя назад към стената и бе мъртъв много преди да се строполи на земята. И много преди да има време да осъзнае какво става.

На Чаплин му трябваше известно време да проумее на какво е станал свидетел, да се опита да разбере защо Ландън е мъртъв, а той — все още жив. Това не му донесе чувство за безопасност; инстинктът му казваше, че Ем е тук, за да убие и двамата.

Тръгна към вратата, която се намираше на около шест метра от него, твърде далеч, за да я стигне навреме.

— Стой! — извика Ем и Чаплин замръзна. — Обърни се — нареди убиецът и Чаплин се подчини.

За негова изненада Ем не беше вдигнал пистолета.

— Няма от какво да се страхуваш — каза Ем. — Стига да си затваряш устата и да правиш, каквото ти се каже.

— Ще правя. Кълна се.

— Тогава се прибери у дома и се погрижи всички сделки да бъдат изпълнени според плана. След това всичко приключва.

— Значи мога да си вървя?

— След като ми помогнеш да разчистим.

Чаплин помогна. Увиха трупа на Ландън в найлон, отнесоха го навън и го натовариха в багажника на Ем.

— Вече можеш да си вървиш — каза Ем.

Чаплин потегли и не погледна назад.