Адвокатът с кучето

Уили си поръча събуждане по телефона за шест сутринта.

Реши, че това е достатъчно рано, за да продължи да следи Гриър, освен ако Гриър не бе дошъл в Еверет да отвори млекарница. Не беше свикнал да следи хора и се намираше пред дилема. Ако чакаше да го види в хотела, можеше да не се добере навреме до колата си и да го последва. Ако чакаше отвън, нямаше да има никаква представа къде се намира Гриър.

Реши проблема, като плати на портиера петдесет кинта, за да му позволи да паркира колата си в алеята, откъдето можеше да я подкара бързо. След това зачака в лобито до единствената група асансьори, които спираха на деветия етаж. Ако Гриър слезеше, Уили щеше да го види и да стигне навреме до колата си.

Някъде около осем часа се усети, че е оставил мобилния си телефон в стаята. Зачуди се дали да се качи да го вземе, но се отказа. Рискуваше да пропусне Гриър и да прекара остатъка от деня в чакане на човек, който вече го няма.

По обед беше отегчен и прегладнял, не задължително в този ред. Видя един сервитьор от румсървиса с количка и го попита дали може да получи храна в лобито. Сервитьорът по принцип нямаше нищо против и ентусиазмът му се повиши, когато Уили му бутна една петдесетачка като поощрение.

Поръча си всичко, за което се сети. Яде бързо, тъй като знаеше, че представлява шантава гледка в лобито. Когато приключи и даде знак да приберат съдовете, вече беше един следобед.

След час Гриър се появи от асансьора и излезе навън. Уили го последва и го видя да върви към паркинга на самообслужване. След това се качи в колата си и когато Гриър излезе с микробус от паркинга, го последва на прилично разстояние. За щастие микробусът беше голям и трудно можеше да се изгуби в трафика.

Гриър измина около два и половина километра на север, след което продължи на изток към океана. Караше бавно и внимателно, така че Уили нямаше проблем да го следва.

Не се безпокоеше, че ще го изгуби; опитваше се да отгатне накъде е тръгнал и защо отива там. В същото време нещо му напомняше, че е напълно възможно това да не е Гриър и да е грешал от самото начало. Но всички инстинкти му казваха, че е прав.

Гриър стигна един район над водата и отби по страничен път, който се спускаше покрай знак „ЗАДЪНЕНА УЛИЦА“. Уили реши да не го следва, тъй като на място като това в най-добрия случай щеше да бъде забелязан лесно, а в най-лошия щеше да е удобна мишена.

Вместо това отби и спря на място, откъдето можеше да наблюдава пътя долу. Видя как Гриър паркира микробуса почти директно под него. Намираха се над кей с изглед към океана. Отляво се простираше огромен промишлен комплекс с грамадни цистерни, но Уили не знаеше какво точно е предназначението им.

Всичко това му се струваше подозрително и потвърждаваше усещането му, че човекът в микробуса наистина е Гриър. Положението обаче не му подсказваше какво да прави, а най-лошото бе, че нямаше начин да се обади на някого за съвет или помощ.

Затова зачака, без да може да разчита дори на румсървис, за да се подкрепи.