Адвокатът с кучето

Здравата бяхме загазили. Може би не трябва да използвам множествено число, защото загазилият всъщност бе клиентът ми, Били Цимерман. Ако изгубехме делото, а нещата вървяха точно натам, той щеше да прекара остатъка от живота си зад решетките. Аз пак щях да се прибирам у дома, да спя с Лори, да си играя с Тара и да гледам есенните мачове на „Джайънтс“.

Щях да бъда разстроен и да се чувствам виновен, но животът ми щеше да продължи. Това обаче в никакъв случай не се отнасяше за Били.

Имах няколко минути за разговор с него преди началото на заседанието и той отвори направо темата.

— Как върви според теб?

— До този момент изоставаме.

Изглеждаше изненадан.

— Така ли? Аз пък си мисля, че посочваш добре доводите си.

— Може би, но доводите ми не са правилните. Говоря за конспиративни теории, изчезнали хора и убийства по целия свят. Илай пък говори за човек на улица в Еджуотър с пистолет в ръка и труп на земята.

— Значи ще изгубим?

— Засега има подобна вероятност. Разследването извън съда обаче върви добре, така че имаме шанс да се борим.

Започнах да обяснявам какво съм научил, но не успях да довърша, защото съдия Катчингс влезе в залата. Днес заседанието щеше да е кратко, тъй като следобед съдията имаше някакви лични ангажименти. Самият той не би имал нищо против цял месец да се грижи за личните си ангажименти.

Първият ми свидетел бе Нина Родригес, клиент на бара през онази нощ и една от малцината, видели събитията донякъде по начина, по който ми се искаше да бъдат видени.

Тя свидетелства, че излизала от заведението и пресичала улицата, когато случайно се обърнала и видяла Ърскин да говори с някакъв човек. Около трийсет секунди по-късно проехтели изстрели и настанал същински хаос.

— Жертвата с обвиняемия ли говореше? — попитах аз.

— Не — поклати глава тя. — Онзи човек беше по-висок, като баскетболист. Другият, онзи, който умря, гледаше нагоре към него, докато разговаряха.

— Успели сте да видите това от мястото, където сте се намирали?

— Да.

— Какво стана, след като чухте изстрелите?

— Ами отначало си помислих, че са пиратки, но приятелят ми веднага разбра какво е. Бързо ме издърпа зад някаква кола и изчакахме една-две минути. Отначало някакви мъже изтичаха покрай нас в посока на изстрелите, но ние продължихме да чакаме. Когато най-сетне надникнахме, навсякъде имаше хора, а господин Цимерман стоеше до тялото.

Предадох я на Илай, който нямаше особени трудности да разводни ефекта от показанията й. Демонстрира колко трудно е да се определи височината от разстояние, особено при подобно осветление. Освен това, посочи той, Били бе метър осемдесет и пет, а Ърскин — с десет сантиметра по-нисък. Така че спокойно би могъл да гледа нагоре и към Били.

След това призовах Пит Стантън, когото използвах като свидетел, който да направи характеристика на Били. Двамата бяха постъпили заедно в полицията и Пит имаше желание да помогне. Не ми се отвори възможност да го подготвя сутринта, той пристигна точно когато заседанието започваше. Въпреки това не се съмнявах, че ще се справи чудесно. Пит бе опитен свидетел.

Докато вървеше към свидетелското място, той мина покрай мен и прошепна:

— Трябва да поговорим.

Не знаех как да разбирам това; сигурен бях, че няма предвид разговора, който ще проведем пред съдебните заседатели. Тревожех се, че има някаква зловеща новина, но трябваше да чакам края на заседанието, за да я науча.

Пит се справи много добре и убедително защити характера, храбростта и честността на Били, а въпросите на Илай бяха бързи и кратки. Той посочи, че Пит и Били са прекарали малко време заедно след връщането на Били от Ирак, с което намекна, че раняването на Били и желанието му за отмъщение го е превърнало в различен човек.

В общи линии обаче Илай нямаше особено желание да се занимава с Пит на свидетелското място и знаеше, че показанията му не са чак толкова опасни за обвинението. За мой късмет го задържа достатъчно дълго, за да бъде последният свидетел за деня, след което Катчингс закри заседанието.

Отидох при Пит, но преди да отворя уста, той каза:

— Да си вземем по един сандвич.

Отидохме в закусвалнята до съда. Щом Пит ме мъкнеше в такова евтино заведение, значи целта му не бе да ме остави без пукнат цент. Явно имаше да ми казва нещо важно.

Той започна още преди да сме поръчали.

— Ако някой разбере откъде си научил това, ще те насека на парчета и ще нахраня акулите с тях.

— Май няма да поръчвам риба.

— Сериозно говоря. Няма да могат да те идентифицират дори по зъбната картина.

— Пит, имаш думата ми. А сега би ли приземил самолета най-сетне?

Това явно му бе достатъчно, така че той продължи:

— Мой добър приятел от полицията, който ще остане анонимен, ми каза, че от река Пасаик било извадено тяло и той поел обаждането.

Нямах представа за какво говори, но не исках да го прекъсвам и да задавам въпроси.

— В трупа имало документи. Някакъв тип на име Джери Харис. Оказа се наемен убиец от Филаделфия, при това доста скъп. Проверих, Джери Харис е висок метър и деветдесет и седем.

Това напълно завладя вниманието ми, но Пит не беше свършил.

— Приятелят ми е смутен, тъй като от откриването на тялото цари пълно мълчание. Никой не е бил назначен по случая, а доколкото знаем, дори няма официално открит случай.

— Кога е открит трупът? — попитах аз.

— Три дни след убийството на Ърскин. Затова приятелят ми попитал капитана защо не се чува нищо по въпроса и капитанът отговорил, че не можел да говори за това. Федералните били поели нещата.

Трябваха ми няколко секунди, докато проумея чутото. Това можеше да има огромни последици за делото, макар че за момента не знаех какви точно са те, нито как да ги използвам.

— Знаеш, че трябва да използвам това — казах аз.

Пит кимна.

— Да, знам.

Благодарих му и тръгнах, като преди това по негово настояване направих две неща. Едното бе да обещая отново, че няма да споменавам името му, а другото — да платя сметката. Исканията като че ли бяха еднакво важни за него.

Прибрах се у дома и разказах на Лори какво съм научил.

— ФБР е замесено във всичко това от самото начало — каза тя.

Кимнах.

— Време е да разберем защо.

Обадих се на Синди Сподек. Тъй като не започнах с обичайните празни приказки, тя веднага разбра, че въпросът е сериозен.

— Синди, трябва да се срещна с агента на ФБР, който разследва случая на Ърскин.

Тя явно не работеше по случая, така че не бе сигурна как да разбира искането ми.

— Откъде знаеш, че има подобен човек? Само защото ти работиш по случай с Ърскин, не означава, че и Бюрото го прави.

— Повярвай ми. Помоли шефа си да съобщи на агента, че трябва да се срещнем.

— И защо смяташ, че ще се съгласи, ако изобщо съществува?

— Само кажи, че искам да говорим за три неща. Петрол, Джери Харис и родий.