Адвокатът с кучето

Майло не откри плика, но въпреки това помагаше на каузата ни. Не го правеше активно или нарочно; явно вярваше в принципа да отстъпиш и да оставиш правосъдната система да си свърши работата. Самото му присъствие обаче оказваше положителен ефект.

Медиите като че ли винаги депресират обществото със статистики, описващи всички злини, които се стоварват върху американците. Те прилежно съобщават, че на всеки двайсет и две секунди се извършва тежко престъпление, на всеки двайсет и шест секунди се поставя диагноза рак, на всеки пет секунди става автомобилна катастрофа, а на всеки десет секунди някой бива наранен при такава. Това е причината вече да не си купувам часовници със секундарник.

Идеята е, че при толкова много ужасии е трудно да предизвикаш врява. Някои престъпления, например онези с Джонбенет Рамзи, Натали Холоуей, Чандра Леви и Лейси Питърсън, привличат огромно медийно внимание; други, макар и подобни, не го правят.

Майло бе нашият глашатай. Известността му като куче крадец превърна този случай в обект на оживен интерес. Фактът, че всичко се корени в Ирак и че жертвата е високопоставен военен офицер, така или иначе щеше да събуди любопитство, но то изобщо не можеше да се сравнява с фурора, предизвикан от участието на Майло.

Кучетата несъмнено оказват влияние върху хората. Ако спасиш човек от бурна река, ще попаднеш на четвърта страница. Спасиш ли безпомощно куче от същата река, участието ти в „Тудей“ е в кърпа вързано.

Възползвах се от тази национална кучешка мания и се явих в шоуто на Лари Кинг. Това не е от любимите ми занимания; разговорите винаги ми се виждат сковани и неестествени и имам чувството, че трябва да укротя обичайния си безочлив сарказъм.

Освен това не ми харесва как Лари започва с въпроси на зрителите. Те имат склонност да бъдат много конкретни и съответно е по-трудно да се избегнат. Общо взето, трийсетте отпуснати ми минути ми изглеждаха като цял месец.

Трябваше обаче да раздвижим нещата и просто нямахме ресурсите да го направим сами. Искахме обществото да знае за положението и че се нуждаем от помощта му. А ако съдебните заседатели гледаха предаването въпреки предупреждението на съдията, още по-добре.

През последните години имах доста шумни процеси и при повечето от тях прибягвах до медиите. За трети път се явявах в шоуто на Лари Кинг, така че, слава богу, не му се налагаше да ме представя надълго и нашироко на публиката си.

Започнахме направо по същество и пет минути по-късно държах в ръцете си портрета на Ем.

— Няма смисъл от недомлъвки, Лари. Според нас този човек е истинският убиец и това не е единственото убийство, за което е виновен. Не зная името му, но е известен с инициала „Ем“.

— Доста силно изявление от твоя страна. — Лари вероятно бе изненадан, тъй като силните и скандални изявления не се вписват точно във формата на шоуто.

— Да, така е. И ако бях показал твоя портрет по национална телевизия и те бях нарекъл убиец, след един час щеше да заведеш дело срещу мен. Ако този мъж иска да се появи и да ме изправи пред съда, ще се отзова с най-голямо удоволствие. Но той няма да го направи.

— А какво очакваш да стори?

— Ще се спотайва в сенките и ще продължи да убива. Именно затова се обръщам към зрителите ти, ако случайно са виждали този човек или знаят нещо за него, да се свържат с мен или с правозащитните органи. Само ви моля, внимавайте. Той е въоръжен и много, ама наистина много опасен.

Лари продължи с въпроси около процеса, повечето от които отклоних, като мъгляво се позовавах на съображения за конфиденциалност. Накрая се престорих, че губя търпение, и казах онова, което бях планирал да кажа от самото начало.

— Лари, става въпрос за нещо много повече от онова убийство в Еджуотър. Всичко е започнало, когато едно младо момиче е било изпратено да се взриви и да убие много невинни хора, един от които е и моят клиент.

— Каква е теорията ти по случая? — попита той.

— Ще я изложа, когато й дойде времето, пред съдебните заседатели. Засега само ще кажа, че далеч не става въпрос само за едно убийство. Всичко това има огромно значение за националната сигурност. И моят клиент е имал нещастието случайно да се озове на неподходящото място в неподходящото време.

Преди да си тръгна, показах снимки на Джеръми Айверсън, Джейсън Гриър и Реймънд Сантяго, тримата войници, които не успяхме да открием. Разбирах, че те вече може да са жертви на убийство, но не го споменах. Вместо това призовах зрителите да се свържат с мен, ако разполагат с някаква информация за местоположението им.

— Не ги обвинявам в нищо. Всъщност възможно е те вече да са мъртви. Но ако са живи и здрави, имам основания да смятам, че разполагат с жизненоважна за делото информация. — Очакванията ми бяха, че медиите, в това число и репортерите на „Си Ен Ен“, ще се вържат и ще раздухат новината. Цяла Америка щеше да научи, че споменатите от мен хора са войници, които са били онзи ден в Ирак и по-късно са били уволнени.

Лари ми благодари за гостуването и услужливо ми даде възможност отново да покажа портрета на Ем. Бях постигнал целите си — да покажа лицата на публиката и да разкрия, че разполагаме с интригуваща теория по случая. Струваше си половин час от времето ми, макар и да ми се стори цял месец.

Когато се прибрах, трябваше да отложа лягането си с Лори заради сесията на доверие с Майло. Ще кажа само, че не останах доволен.

След като с Тара ометоха няколко бисквити, аз се обърнах към Майло.

— Почваш ли да ми се доверяваш?

Той ме погледна безстрастно.

— Знаеш ли, можех да си легна с Лори, а вместо това седя тук с теб. Нищо ли не заслужавам за подобна жертва?

Отново не получих отговор, а когато погледнах към Тара, тя се извърна. Нямаше никакво намерение да се замесва в това.

— Тара, ще поговориш ли с него? Кажи някоя добра дума за мен.

Като че ли вечерната разходка не ми бе донесла толкова червени точки, на колкото се надявах, защото тя поддържаше новия си приятел.

— Майло, ако Лори е заспала, когато се кача горе, ти ще си виновен, да знаеш.

Кълна се, че той като че ли сви рамене.

— Виж какво, приятел, ти може и да си кастриран, ама аз не съм.