Адвокатът с кучето

— Ние сме държава на закона. — Илай Морисън избра да започне встъпителната си реч с изречение, с което всеки може да се съгласи. Вероятно това бе последното изречение през целия процес, което нямаше да предизвика възражение от моя страна.

— Някои от тези закони са сложни; всеки, който някога е поглеждал данъчното законодателство, може да потвърди това. Други обаче са прости, подобно на онзи закон на щата Ню Джърси, за чието нарушаване е обвинен Уилям Цимерман.

Илай наричаше Били „Уилям“. Според теорията на Илай само нормалните хора имат прякори или кратки имена, а убийците не са нормални хора.

— Въпросният закон гласи, че един човек не може да убива друг. Няма значение дали има зъб на жертвата. Не би имало значение дори ако тази неприязън е напълно оправдана, дори ако убиецът смята отнемането на живот за справедливо възмездие. Точно така наричат постъпката си убийците; истинското й име обаче е убийство. Уилям Цимерман е убил майор Джак Ърскин, защото му е имал зъб. Убил е човека, когото е обвинявал за съсипания си живот. Затова е проследил майор Ърскин и го е застрелял най-хладнокръвно, от упор, на улица в Еджуотър. Данните на криминалистите и показанията на очевидците ще потвърдят категорично това и няма да оставят място за съмнение.

Илай с готовност отвори вратата за свидетелстване относно неприязънта на Били към Ърскин и несъмнено щеше да представи доказателства за нея по време на процеса. Бях доволен от това, но то не ми беше достатъчно. Исках да мога да покажа, че други хора също са имали причина и желание да убият Ърскин, но на този етап бе под въпрос дали подобни показания ще бъдат допуснати.

— Защитата ще се опита да замъгли въпроса и, доколкото познавам господин Карпентър, ще го замъгли доста творчески. Ще чуете теории за конспирации, скроени на хиляди километри оттук, за скрити в сянка злодеи, които убиват и изчезват в нощта. Всичко това ще бъде изключително интересно и дори завладяващо, но няма да има отношение към въпроса, по който сме се събрали. Вашата работа, както ще ви инструктира и съдия Катчингс, е да се съсредоточите върху доказателствата, които ви се представят. Не върху теориите, не върху предположенията, а само върху доказателствата. Искам от вас само това и зная, че ще го направите.

По време на речта на Илай няколко пъти поглеждах към хората, делящи с мен масата на защитата. Били седеше безстрастен и не показваше абсолютно никакви емоции. Да имаш бивше ченге за клиент крие някои предизвикателства, но преимущество е, че е запознат с целия този процес.

Били знаеше какво да покаже на съдебните заседатели. Те трябваше да видят достойнство, здравомислие и храброст пред противника. Не биваше да виждат емоции, особено в този случай. Били бе обвинен, че е позволил на чувствата и желанието за отмъщение да надделеят; ако се държеше емоционално и сега, това само щеше да подхрани обвиненията.

Пък и емоциите лесно могат да се разтълкуват погрешно. Сълзите от мъка могат да бъдат приети за сълзи от чувство за вина; избухването заради лъжливите показания на някой свидетел може да бъде взето за гняв, че истината е излязла на бял свят.

Преди процеса обсъдих с Били как е най-добре да се държи, но той вече го знаеше и бях уверен, че ще продължи в същия дух.

От другата му страна бе Хайк, който изглеждаше много по-нещастен от обвиняемия. За съжаление това бе естественото му състояние. Сигурно и в тайните затвори на ЦРУ има задържани, които са по-жизнерадостни от него.

Надявах се, че в хода на процеса съдебните заседатели ще разберат, че той изглежда умърлушен дори когато нещата се развиват в наша полза.

Илай направи отлично встъпление и това не се дължеше само на красноречието му. Силата на аргументите му почиваше върху факта, че казваше истината; доказателствата бяха изключително на страната на обвинението и ако заседателите не бъдеха накарани да излязат от коловоза, с Били бе свършено.

Беше мой ред.

— Дами и господа, ще има много малко случаи, при които с господин Морисън ще бъдем в пълно съгласие, но ето един от тях — и двамата искаме да се съсредоточите върху фактите. Затова да започнем с някои от тях. Били Цимерман е герой, обществен служител, достоен за уважение и възхищение. Посветил е целия си живот на защитата на закона, на нашата защита. След завършването на колежа е постъпил в полицейската академия, както са направили баща му и дядо му. Прекарал е следващите осем години във всеотдайна служба, получил е множество похвали и е заслужил ранга детектив. Той е осмият най-млад служител, получил този ранг в окръг Пасаик през последните петдесет години.

Ако беше продължил да работи като полицай и да се издига с такова темпо, днес несъмнено щеше да заема още по-висок пост в окръжната полиция. Единственият проблем бил, че в другия край на света бушува война, и Били смятал, че е по-нужен там, отколкото тук.

Затова той се записал доброволец на активна служба и станал военен полицай, загърбвайки временно живота си, за да замине за Ирак и да ни защитава отново. И за тези свои усилия отново бил отличен три пъти.

Но ето че настъпил ден, в който животът му претърпял обрат. Шестнайсетгодишно момиче се омотало с бомби и се взривило, убивайки осемнайсет души. Били Цимерман изгубил крака си и в същото време своята възможност, но не и способността си, да ни защитава.

Бил сметнат за физически неспособен да остане в армията, а когато се прибрал у дома, вместо да бъде посрещнат като герой, той се сблъскал с тъпото, безсърдечно отношение, на което са подложени толкова много от нашите ветерани. Трудно му било да получи качествено медицинско обслужване, не можел да си върне и старата работа в полицейското управление.

По едно странно съвпадение Майло, кучето, с което работил в полицията, също изведнъж се оказал нежелан, тъй като достигнал зрялата седемгодишна възраст. Затова Били взел Майло под своите грижи и с малко възможности за работа бил принуден да изхранва и двамата. Какво можел да направи? Той станал крадец.

Видях изненадата в очите на съдебните заседатели, но това беше лесно постижение. Новата „професия“ на Били така или иначе щеше да стане известна по време на процеса, така че бе по-добре аз да я оповестя. По този начин можех да я представя във възможно най-добрата светлина, без да оставям впечатлението, че се опитвам да я скрия. Ако се справех добре и извадехме късмет, тя можеше дори да е в наша полза.

— Да, Били Цимерман станал крадец; всъщност същото се отнася и за Майло. Използвали техниката, научена от Майло за обезоръжаване на опасни престъпници, за да крадат неща, които след това продавали. В рамките на шест месеца извършили три кражби, които не ги направили богати, а само им осигурили храна и покрив. Една вечер Били видял господин Ърскин, началникът на охраната в деня, в който изгубил крака си. Забелязал, че се държи подозрително, и продължил да го следи. Зачакал да види какво става. И когато настъпил подходящият момент, той и Майло се опитали да откраднат от господин Ърскин нещо, което изглеждало ценно.

Доказателствата обаче ще покажат, че господин Ърскин е имал свой план за онази нощ; той трябвало да се срещне с някого и да направи доста съмнителна размяна. А човекът, с когото се срещнал, се оказал неговият убиец.

Ето какво ви е нужно да знаете — в онзи ужасен момент Били Цимерман отново се е превърнал в защитник. Той се втурнал да защити господин Ърскин, но било твърде късно. Доказателствата ще покажат, че именно и само заради това усилие той днес седи в тази зала, обвинен в убийство, което се е опитал да предотврати.

Това са фактите и също като господин Морисън, аз ще се обърна към вас с молба да се съсредоточите върху тях.