Адвокатът с кучето

Ем нямаше представа какво става с Чаплин и Уили, а и така или иначе нямаше да прояви огромен интерес. Беше се заврял в една хотелска стая в Еверет, Масачузетс. Нямаше какво друго да прави, освен да гледа телевизия.

Очакваше го проста задача, след свършването на която нищо от останалите глупости нямаше да има значение. Е, щеше да се наложи да поразчисти малко, да убие няколко хора, да събере куп пари. След това щеше да напусне страната и може би никога да не се върне, но нямаше нищо против.

Докато гледаше през прозореца към пристанището, Ем се усмихна на изтънчената ирония на положението. Чакаше кораба си да пристигне, в буквалния и в преносния смисъл.

И когато това станеше, щеше да се отприщи същински ад.

Което определено не беше негов проблем.