Адвокатът с кучето

Детектив Дон Санфорд бе много недоволен, че трябва да свидетелства. Това личеше от езика на тялото му и от отсечените, резки отговори на въпросите на Илай. Неведнъж съм виждал детектив Санфорд да дава показания и обикновено той е впечатляващ свидетел, авторитетен и самоуверен. Не и днес.

Санфорд бе приятел на Били; били са заедно в полицейската академия, а после и в управлението. Не му бе присъщо да предава приятел — но също така не му бе присъщо да лъже под клетва.

Хайк се бе върнал от пътуването с Уили и отново беше с мен на масата на защитата. Зарадвах се да го видя, защото бе ценен източник, към когото можех да се обърна, както и защото пристигането му означаваше, че Уили не го е изхвърлил от самолета. Последното, което ми трябваше сега, бе още един процес за убийство.

Илай караше Санфорд да каже, че той и двама други детективи са отишли с Били на мач на „Никс“ на Медисън Скуеър Гардън малко след завръщането на Били от Ирак, а след това са отишли на бар на 35-а улица.

— И четиримата сте разговаряли в бара? — попита Илай.

— Да.

— Споменато ли беше името на Ърскин?

— Да.

— Кой го спомена пръв? — попита Илай.

— Мисля, че беше Били Цимерман.

Отговаряше почти шепнешком и съдия Катчингс го накара да повтори, този път по-силно. Подразних се, че Илай подлага Санфорд на всичко това. От списъка на свидетелите знаех, че другите двама детективи, които са участвали в разговора, също ще се явят. Те не бяха приятели на Били и нямаше да имат угризения да говорят. Санфорд не беше абсолютно необходим на Илай, но прокурорът вероятно искаше да покаже на заседателите, че дори приятелчето на Били има улики срещу него.

Илай караше Санфорд да каже, че Били е обърнал няколко чашки повече и е разказал как е изгубил крака си тъкмо заради Ърскин, което му е коствало работата в армията, а след това и в полицията.

— Каза ли какво му се иска да направи? — попита Илай.

— Той нищо не каза. Алкохолът говореше.

Илай възрази и Катчингс смъмри Санфорд за неуместния отговор.

— Каза, че му се иска да убие кучия син — рече Санфорд. — Че ако може, би го удушил с голи ръце.

След този драматичен отговор Илай ми предаде свидетеля. Имал съм доста вземане-даване със Санфорд през годините и на моменти му се е искало да ме удуши с голи ръце. Сега обаче се обърна към мен за помощ.

— Детектив Санфорд, когато чухте Били Цимерман да казва всички тези неща за господин Ърскин, разтревожихте ли се?

— Не.

— Предупредихте ли го да не прибягва до насилие? Свързахте ли се с господин Ърскин, за да му кажете, че животът му е в опасност?

— Не.

— Защо?

— Защото това беше просто разговор — отвърна той. — Пиехме и си говорехме глупости. Достатъчно добре познавам Били, за да не приемам на сериозно подобни изказвания.

Кимнах в знак на съгласие.

— Детектив, името Рандъл Брубейкър говори ли ви нещо?

— Да, говори ми. — Лицето му почти грейна, защото разбра накъде бия.

Подканих го да разкаже, че Брубейкър е наркодилър, зарибяващ местните гимназисти. Едно от хлапетата, Джоуи Дейвидсън, умря от свръхдоза и Брубейкър беше арестуван във връзка с това.

— Кой беше Джоуи Дейвидсън? — попитах аз.

— Племенник на Били. Дете на сестра му.

— Брубейкър беше ли осъден за това престъпление?

— Не, измъкна се благодарение на формалности. Неправилно боравене с доказателства.

Намръщих се, сякаш това бе неприятна за мен новина.

— И как реагира Били?

— Беше много разстроен. Каза, че иска да му пръсне мозъка, за да не може да унищожава и други деца.

— И пръсна ли му мозъка?

— Не. Но го следеше в свободното си време, когато не беше на смяна, и го хвана отново да продава наркотици.

— Арестува ли го?

— Не, обади се за подкрепление. Така адвокатът на Брубейкър нямаше да може да твърди, че Били е инсценирал всичко, и случаят нямаше да бъде компрометиран.

— Как приключи това?

— Брубейкър беше осъден на трийсет години.

— Благодаря ви.

Това показание на Санфорд бе малко рисковано. В действителност то говореше, че Били е имал зъб на Брубейкър и е трябвало да излезе извън рамките на задълженията си, за да го спипа. Някои можеха да решат, че Били действа според отношението си към хората и че в случая с Ърскин просто е направил една крачка повече.

От друга страна, разказът на Санфорд показваше, че Били е действал в рамките на закона и не е приложил насилие срещу някой, който напълно си го е заслужил. Сигурно е могъл да убие Брубейкър и да му се размине, но е предпочел да рискува правосъдната система да оплеска отново всичко.

Нямах такъв късмет с другите двама от бара, тъй като те не бяха приятели на Били и нямаха проблем да свидетелстват срещу него.

Илай успешно бе разкрил пред съдебните заседатели, че Били е имал зъб на Ърскин, намирал се е на местопрестъплението и е държал пистолет.

Нещата започваха да стават гадни.