Едва в десет часа сутринта Реймънд Сантяго успя да измисли стратегия за оцеляването си. След като взе решение, той се отдалечи на шейсет и пет километра от Детройт и спря до един крайпътен телефон. Не искаше в случай на неуспех обаждането му да бъде проследено до мотела.
Набра номера, обявен от Карпентър по телевизията. Отговориха му на третото позвъняване.
— Ало?
Беше изненадан, че чува женски глас, но въпреки това не затвори.
— Искам да говоря с адвоката… Карпентър.
— В съда е. Кой се обажда?
Сантяго се поколеба. Не знаеше какво да прави.
— Реймънд Сантяго ли е на телефона? — попита Лори.
Отново колебание, после:
— Да.
— Мога да ти помогна, Реймънд.