Адвокатът с кучето

— Анди иска да говори с теб — каза Лори в края на четирийсет и пет минутния си разговор със Синди Сподек. През цялото това време игнорираше факта, че крача напред-назад и гледам красноречиво часовника си, за да й покажа с какво нетърпение чакам да се добера до телефона.

След кратка пауза Лори добави:

— Помоли да ти предам, че просто иска да побъбри с добър стар приятел, но сто на сто лъже.

След още една пауза се обърна към мен и заяви:

— Синди каза да предам на скъпия й стар приятел да целуне скъпия й дърт задник.

Пристъпих към нея и взех телефона.

— Синди, как си?

— Даваш ли си сметка, че ми се обаждаш само когато искаш нещо? — попита тя.

Синди е агент на ФБР и работи в офиса в Бостън. Засичали сме се по няколко дела през годините и се сприятелихме. Освен това доста често й се обаждам за информация.

— Имаш ли представа колко е нечестно? И как боли?

— Какво искаш, Анди?

— Нищо, но след като ме атакува по такъв несправедлив начин, се чувствам длъжен да си го върна.

— Като поискаш информация от мен.

— Именно. Миналата година имало бомбен атентат в Ирак, при който загинали седемнайсет души, сред които иракският министър на петрола и двама американски бизнесмени.

— Ирак ли? — учуди се тя. — Да не би да ставаш международен трън в задника?

— Аз съм гражданин на света. Току-що прочетох следствения доклад на Министерството на отбраната по инцидента. Близо седем хиляди страници е и не казва нищо.

— И какво?

— И предполагам, че по случая има и доклад на ФБР. Стандартна процедура е при убийство на американски граждани да се привлече и Бюрото, независимо къде се е случило. Искам да знам какво пише в него.

— И си мислиш, че ще ти пратя доклад на ФБР? Имаш топки като океански лайнери.

— А ти пък си деликатно цвете. Хайде, Синди, така или иначе ще го получа, като се обърна с молба към съда, но ще отнеме прекалено много време. И нямам нищо против да го прочетеш и да ми кажеш с две думи най-същественото.

— Много си нагъл — възмути се тя.

Затворихме и Лори заяви:

— Да знаеш, че не е честно да се възползваш от приятелството й.

— Така е, но тя също получава нещо от това. Има възможност да ме обижда.

Тя се усмихна.

— Почти си готов за леглото, нали?

— Това сериозен въпрос ли беше? — Нищо не може да ме накара да кажа „не“ на Лори, когато ми задава този въпрос. Дори да започва Суперкупата или точно в момента да се готвя да изнеса последната си пледоария пред съдебните заседатели… бих казал „да“ и тутакси бих започнал да се събличам.

— Да идем горе.

Тръгнахме по стълбите, следвани от Тара и Майло.

— Май с всеки ден ставам все по-неустоим.

— Явно е характерно за по-възрастните мъже — отбеляза тя. — Колкото повече остаряваш, толкова по-секси те намирам.

— Радвам се, че не съм Бенджамин Бътън — казах аз и заковах на място. — Чакай малко.

— Какво има?

— Сега си давам сметка, че вече от два часа не чувам дъвчене. Къде е Маркъс?

— Няма го. Дадох му задача.

— Не се ли разбрахме той да пази къщата, докато Майло е тук?

— Знам, Анди, но той трябва да върши и следователска работа. Аз мога да пазя къщата. Бях ченге, не помниш ли?

Не бях очарован от това, но премълчах.