Адвокатът с кучето

Хайк щеше да мине след заседанието, за да прегледаме записа. Щеше да донесе и списъка на новините, които биха могли да разстроят Алекс Брайънт и да го накарат да се обади на шефа си. Сам също трябваше да дойде със списъка на телефонните разговори; надявах се, че ще успеем да направим връзката.

Хайк пристигна към шест и Лори го попита дали ще вечеря с нас, преди да започнем работа. Той с готовност прие поканата, но предполагам, че съжали за решението си, когато откри, че Маркъс седи срещу него на масата.

Лори приготви един от няколкостотинте си специалитета — пиле пармиджана. През цялото време Хайк се опитваше да не поглежда към Маркъс, който каза само едно „Уф“. Повтори го обаче три пъти, когато Лори го попита дали иска допълнително.

Видях, че Майло и Тара се излежават в кабинета и не изглеждат особено доволни. Триумфът на Майло с откриването на плика бе довел до прекратяване на вече ненужните сесии на доверието. Не предполагах, че с Тара ще страдат толкова много.

Това развитие на нещата изобщо не бе честно спрямо тях, затова станах от масата и им пробутах по две бисквитки. Направих го със спокойната увереност, че няма да пропусна нищо от важните мисли, изказани на масата.

След като приключихме с яденето и бе омел три четвърти от ябълковия пай, Маркъс се замъкна там, където обикновено се замъква, а аз, Хайк и Лори се настанихме да гледаме записа.

Местните новини винаги са досадни, а местните новини отпреди месеци са невероятно досадни. През онзи ден бе валяло здравата и непрекъснато имаше включване на репортери, които бяха разположени в различни части на метрополията и с готовност обясняваха, че нещата са наистина подмокрени.

Националните новини едва успяваха да си пробият път, предимно като отделни фрази между дъждовните репортажи. Бях съгласен с Хайк за четирите възможности, макар че нито една от тях не ми изглеждаше особено обещаваща. Имаше нахлуване в дома и убийство на важен бизнесмен и жена му, експлозия на родиева мина в Южна Африка, отнела живота на двама миньори, сериозна епидемия на пътнически кораб край бреговете на Мексико и гласуване в Конгреса за не подновяване на търговските споразумения с три латиноамерикански страни като наказание за неуспеха им да овладеят незаконното производство на наркотици.

Десетина минути след като изгледахме записа, пристигна Сам с разпечатка на телефонните разговори на Алекс Брайънт от онази нощ. Алекс се бе обадил на шефа си Стенли Фриймън в десет и четирийсет и седем и разговорът им бе продължил двайсет минути.

Единствените две новини, които фигурираха в списъка и съвпадаха с това време, бяха историята за кораба и експлозията в мината, съобщени в десет и четирийсет и четири.

— Можем ли да се сдобием със списък на пътниците от кораба? — попитах аз.

Хайк се намръщи.

— Можем да го изискаме, но ще трябва да докажем, че има отношение към делото. Не съм сигурен, че ще стане.

Обърнах се към Сам, на когото всъщност бях задал въпроса.

— Лесна работа — каза той.

— Добре. А какво е родий, по дяволите?

— Мисля, че се използва в каталитичните конвертори — каза Хайк.

— Това изобщо не ми изяснява нещата — казах аз. — Какво е каталитичен конвертор?

— Нали знаеш за онези вредни вещества, дето се изхвърлят от колата ти? Каталитичните конвертори ги правят по-малко вредни.

— Съмнявам се, че хора от финансовите среди биха проявили интерес към подобно нещо. Но все пак трябва да го провериш.

— Аз ще го направя — каза Сам.

— Още ли нямаме новини за Джейсън Гриър и Джеръми Айверсън? — попитах аз. Особено ме интересуваше Гриър, който според Сантяго знаел истината. Той всъщност бе казал, че убийците би трябвало да подгонят първо Гриър.

Сам поклати глава.

— Не. Сякаш са пропаднали вдън земя.

Подозирах, че са го направили в буквалния смисъл. Нямах особена надежда, че ще получа вест от тях, но някакви доказателства за гибелта им щяха да са доста убедителни за съдебните заседатели.

Сам подуши въздуха, сякаш едва сега забелязва нещо.

— Каква е тази миризма? Телешко пармиджана ли?

— Пилешко — поправих го аз.

— Да ви е останало случайно?

— Маркъс вечеря с нас.

— О… Ще си купя нещо на връщане.

— Не си виждал подобно нещо — отбеляза Хайк.

— Напротив, виждал съм — отвърна Сам. — На двайсет и осми юни две и трета. Ядохме с Анди и Маркъс в „При Чарли“. Опука всичко от менюто, а после започна да яде самото меню. Готвачите в кухнята припадаха. Поставиха табела на стената, за да увековечат събитието.

— Останали са малко кучешки бисквити — предложих аз.

— Искаш ли сандвич с риба тон? — попита Лори от вратата. — Пазя сандвичите за извънредни моменти като този. Маркъс не подозира за тях.

— Не, благодаря — отвърна Сам. — Само ще се изнервя. Ами ако се върне…

Лори се опита да го убеди да изяде сандвича и го успокояваше, че ги сменя често и този е само на три дни. Сам все пак каза, че предпочита да се прибере у дома при компютъра си. Хайк също си тръгна и на нас с Лори се падна да измислим какво да правим с безценния сандвич.

Останах почти до единайсет, като препрочитах информацията за утрешното заседание. После изведох Тара на късна разходка. Тревата бе мокра от роса, или от каквото там се мокри тревата, и Тара бе страшно щастлива. Търкаляше се по гръб, самото олицетворение на блаженство и радост.

За милионен път й завидях.

Лори беше заспала, когато си легнах, така че мачках известно време Майло и Тара и после също се приготвих за сън.

Телефонът ме събуди малко след полунощ. Сам не каза „здрасти“, а започна направо:

— Познай кое е форма на платина, но струва още повече.

Дори сънен се досетих за отговора.

— Родий.

— Позна. Всяка година се добиват само двайсет и пет тона от него. Взривената мина е осигурявала почти трийсет процента от това количество.

— Каква е цената му? — попитах аз. Знаех, че Сам е направил всички проучвания, преди да се обади.

— Цената по принцип варира между хиляда и четири хиляди долара за унция.

Идваше ред на ключовия въпрос.

— А колко е струвал през седмицата след експлозията?

— Повече от десет хиляди.

Бум.