Адвокатът с кучето

След като разговорът приключи, Ландън се обади на Ем.

— Карпентър изнервя Чаплин.

Новината никак не изненада Ем.

— Казах ви, че на Чаплин не може да се разчита.

— Ще се справи до следващата седмица — каза Ландън. — А след това няма да има значение.

— Надявам се да сте прав — рече Ем. Забелязваше по-малко увереност в гласа на Ландън, което бе сигурен знак, че е по-разтревожен, отколкото показваше.

— Нещата при вас под контрол ли са?

— Напълно. Просто чакам мишената да се появи.

— Добре. Когато приключите, започваме да разчистваме. Чаплин, Карпентър… всички.

Ем не успя да сдържи усмивката си. Ландън не се съмняваше, че той командва и че Ем ще направи всичко, което му бъде наредено.

Грешеше и в едното, и в другото.