Адвокатът с кучето

С Хайк стигнахме до съда пет минути по-рано.

Илай също бе тук. Изглеждаше смутен и сви рамене към мен, сякаш нямаше идея какво става. Отвърнах му със същия жест, но бях сигурен, че съм по-информиран от него. Макар да не знаех какво точно ще се случи, знаех, че то ще означава край на процеса.

Доведоха Били. Изглеждаше изнервен и загрижен. Страхуваше се, че ще чуе присъдата си. Мисля, че се е надявал на разногласия между заседателите.

— Какво става? — попита той.

— Не знам, но не ни викат за присъда.

Приставът излезе и информира първо мен, а после и Илай, че съдия Катчингс иска да ни види в кабинета си. Не каза, че това се отнася само за главния адвокат, така че взех Хайк със себе си, а Илай взе помощника си.

Открай време мразя срещите в кабинета на съдията. Все едно ме замъкват в кабинета на директора на училището, най-вече защото ме викат тук, когато съдията ми е ядосан. Този път обаче случаят не беше такъв.

Съдия Катчингс седеше зад бюрото си. Не бе облякъл робата си и изглеждаше уморен.

— Съобщиха ми за много сериозно провинение на съдебен заседател и потвърдих, че информацията е важна.

— За какво провинение става дума? — попита Илай.

— Един от заседателите е посетил местопрестъплението на своя глава, макар да го забраних неведнъж. Същият заседател е гледал как медиите отразяват процеса.

Илай не схвана напълно — или може би просто не искаше да схване. Неправилно проведеният съдебен процес е кошмар за обвинението, в известен смисъл по-лош и от оправдателната присъда.

— Можете да го смените с някой от заместниците, Ваша Чест. Минал е само ден и половина; можете да инструктирате заседателите да започнат разискванията си отначало.

Катчингс поклати глава.

— Съдебният заседател е споделил с колегите си мнението си за посещаването на местопрестъплението и за телевизионните предавания. Цялото жури е опорочено.

Зададохме още няколко въпроса, докато не станаха ясни подробностите. Освен че бе отишъл на местопрестъплението миналата седмица през нощта, заседателят гледал предаванията по Си Ен Ен и по-конкретно едно с участието на адвоката Дъглас Бърнс, който често бива викан от различните телевизии да коментира като експерт. Гледал съм го неведнъж; той има невероятен юридически ум, кален допълнително от кариерата му на прокурор преди години.

Най-общо мнението му по делото било, че Били следва да бъде оправдан, и предполагам, че е привел убедителни аргументи, с които сигурно бих се съгласил. По-важното обаче беше, че съдебният заседател като че ли се съгласил с тях и се опитал да убеди в същото колегите си.

Някой бе предал анонимно тази информация на съда и Катчингс я потвърдил.

— Нямам друг избор, освен да обявя процеса за неправилно проведен — каза той.

— Кой е съдебният заседател? — попитах аз.

— Девети номер — отвърна той, с което потвърди предчувствието ми. Номер девет беше кандидатът, който изгаряше от желание да бъде включен в журито.

— Заседателите гласуваха ли? — попита Илай. — Случайно да знаете резултата?

Катчингс кимна.

— Десет срещу двама за признаване за виновен.

На Илай не му остана друго, освен да сподави стона си, след което се върнахме в залата, където Катчингс обяви официално решението си. Веднага съобщих новината на Били.

Облекчението му бе очевидно.

— Слава богу! Мислех си, че ще загубим.

— Щяхме — отвърнах аз. — Резултатът е бил десет срещу двама.

Били не бе вчерашен и знаеше как стават нещата.

— При подобен резултат щяха да разгледат делото повторно.

— Били, ще ти кажа нещо, но засега не мога да отговарям на въпросите, които със сигурност ще имаш. Става ли?

— Става.

— Твърдо съм убеден, че няма да бъдеш осъден за това престъпление. Няма да се стигне дори до повторно разглеждане. Ще останеш известно време зад решетките, но не за дълго.

Той се ухили.

— Мога да се сетя за няколко въпроса, но засега ще се въздържа.

— Благодаря ти.

Отведоха го. Радвах се, че ще се отърве, но изпитвах силно безпокойство от обрата на нещата. Въпреки целия си цинизъм вярвам в правосъдната система и приемам много сериозно ролята си в нея.

Случилото се беше опорочаване на системата. Заседател номер девет бе подставено лице на ФБР, което да бъде използвано при необходимост. Нищо чудно да имаше и други, тъй като номер девет можеше и да не попадне в журито.

Всичко това беше от полза за мен, както и за Били.

Но въпреки всичко смърдеше.