Адвокатът с линкълна

18

Хесус Менендес излежаваше доживотна присъда в Сан Куентин, защото си беше избърсал пениса в един пешкир. Както и да го погледнеше човек, всичко се свеждаше до това. Тоя пешкир беше най-голямата му грешка.

Седнал на бетонния под на склада, пръснал около себе си материалите по делото „Менендес“, аз си припомнях фактите от случая, по който бях работил преди две години. Бяха го осъдили за това, че убил Мария Рентерия, след като я проследил до дома й в Панорама Сити от стриптийз клуба „Кобра Рум“ в Източен Холивуд. Изнасилил я и после я намушкал над петдесет пъти – от тялото й изтекла толкова много кръв, че се просмукала през леглото и образувала локва на дюшемето отдолу. След още един ден тя се процедила през пролуките в пода и започнала да капе от тавана на долния апартамент. Тогава повикали полицията.

Уликите срещу Менендес бяха безброй, само че косвени. Той си беше навредил и с признанието си пред полицията – преди да поема делото му, – че е бил в апартамента й във вечерта на убийството. До осъждането му обаче доведе неговата ДНК, открита по пухкавия розов пешкир в банята на жертвата. Тая улика не можеше да се неутрализира. Това беше въртяща се чиния, която не можеше да бъде съборена. На адвокатски жаргон такава улика се нарича „айсберг“, защото в крайна сметка потопява кораба.

Бях поел делото Менендес като „специална промоция“. Той нямаше пари да плати за времето и усилията, които щеше да отнеме сериозна защита, ала делото привличаше значително внимание и аз бях готов да разменя услугите си за малко безплатна реклама. Менендес се беше обърнал към мен, защото само няколко месеца преди неговия арест успешно бях защитавал по-големия му брат Фернандо в дело за хероин. Успешно, поне според мен. Бях свел обвинението в притежание и продажба до обикновено притежание. Дадоха му условна присъда вместо затвор.

В резултат на тия ми успешни усилия Фернандо ми се обади вечерта, когато арестуваха Хесус за убийството на Марта Рентерия. Брат му доброволно отишъл във ваннайския участък, за да говори с детективите. По всички телевизионни канали в града бяха показали рисунка на лицето му, която усилено циркулираше, особено по испаноезичните канали. Казал на семейството си, че отива в полицията да оправи нещата и ще се върне. Само че изобщо не се върнал, затова брат му ми се обади. Отговорих му, че от това трябва да си направи заключението никога да не ходи в полицията да оправя нещата, докато не се е посъветвал с адвокат.

Когато братът на Менендес ми се обади, вече бях гледал множество телевизионни репортажи за убийството на танцьорката на екзотични танци, както наричаха Рентерия. По новините показваха рисунка от полицейски художник, представяща латиноамериканец, за когото се смяташе, че я е проследил от клуба. Знаех, че поради медийния интерес преди ареста, делото най-вероятно ще остане в центъра на общественото внимание и че мога да се възползвам от случая. Съгласих се да го поема. Безплатно. За благото на системата. Пък и делата за убийство са малко и на големи интервали едно от друго. Поемам ги винаги когато мога. Менендес беше дванайсетият обвинен в убийство, когото защитавах. Първите единайсет още бяха зад решетките, ала никой от тях не лежеше в отделението на смъртниците. Смятах го за сериозен успех.

Когато стигнах при него във ваннайския участък, Менендес вече беше дал показания, които предполагаха, че е замесен в случая. Казал на детективите Хауърд Кърлин и Дон Крафтън, че не проследил Рентерия до дома й, както твърдяха по новините, а тя сама го поканила в апартамента си. Пояснил, че по-рано същия ден спечелил хиляда и сто долара от лотарията и искал да си купи с част от тях вниманието на Рентерия. В жилището й двамата правили секс по взаимно съгласие – въпреки че не използвал точно тоя правен термин – и когато после си тръгнал, тя била жива и здрава и с петстотин долара по-богата.

Кърлин и Крафтън бяха пробили адски много дупки във версията на Менендес. Първо, нито в деня на убийството, нито предишния ден имало теглене на държавна лотария, а в кварталния минимаркет, където твърдял, че е осребрил печелившия си билет, нямало данни да са изплащани хиляда и сто долара на Менендес, а и на когото и да е друг. Освен това, в апартамента на жертвата били открити само осемдесет долара в брой. И накрая, в доклада за аутопсията се посочваше, че охлузванията и другите наранявания на вагината на жертвата изключват секс по взаимно съгласие. Патологът заключаваше, че е била зверски изнасилена.

В квартирата не открили други пръстови отпечатъци, освен тия на жертвата. Останалите били изтрити. В трупа не регистрирали следи от сперма, което показвало, че изнасилвачът е използвал презерватив или не се е изпразнил по време на изнасилването. Ала с помощта на ултравиолетова светлина един криминалист открил малко количество сперма върху розов пешкир, провесен до тоалетната чиния в банята до спалнята, в която били извършени изнасилването и убийството. В резултат се предполагаше, че след изнасилването и убийството престъпникът влязъл в банята, смъкнал презерватива и го хвърлил в тоалетната. После избърсал пениса си с висящия наблизо пешкир и го оставил обратно на мястото му. След като почистил след престъплението и изтрил повърхностите, които може да е докоснал, той забравил за пешкира.

Следователите запазили информацията за откритата ДНК и разработената въз основа на нея теория в тайна. Тия сведения изобщо не стигнали до медиите. Те щяха да се превърнат в най-силния коз на Кърлин и Крафтън.

След лъжите на Менендес и неговото признание, че е бил в апартамента на жертвата, детективите го арестували по подозрение в убийство и го задържали без право на освобождаване под гаранция. Те получили заповед за обиск, взели слюнка от задържания и я пратили в лабораторията за ДНК-анализ и сравнение с открития върху пешкира ДНК-материал.

В тоя момент в играта се включих аз. Както се казва в моя бранш, по това време „Титаник“ вече беше отплавал от пристана. Айсбергът се носеше някъде там и го чакаше. Менендес сериозно си беше навредил, давайки показания – и лъжейки – пред детективите. И все пак, тъй като не знаех, че сравняват ДНК-материалите, аз съзирах мъждукащо пламъче за него. Можеше да се направи нещо за неутрализиране на разговора му с детективите – който, между другото, се превърна в пълно признание, докато стигне до медиите. Менендес беше роден в Мексико и бе дошъл в Щатите на осемгодишна възраст. В семейството му говореха само на испански и той беше учил в испаноезично училище, което бе напуснал на четиринайсет. Говореше английски едва-едва и ми се струваше, че разбира още по-малко. Кърлийн и Крафтън не се бяха опитали да повикат преводач и според записа на разпита, изобщо не го бяха попитали дали иска такъв.

Това беше пролуката, през която щях да се провра. Разпитът лежеше в основата на уликите срещу Менендес. Той беше въртящата се чиния. Ако успеех да я съборя, повечето други чинии щяха да паднат заедно с нея. Възнамерявах да го атакувам като нарушение на правата на задържания, защото може да не ги беше разбрал, когато Кърлийн му ги е прочел, както и документа, в който те се изброяваха на английски и той беше подписал по искане на детективите.

Това беше положението с делото две седмици след ареста на Менендес, когато излязоха резултатите от ДНК-анализа и сравнението им с материала, открит по пешкира в банята на жертвата. От тоя момент нататък прокуратурата нямаше нужда нито от разпита, нито от неговите признания. ДНК директно поставяше Менендес на мястото на извършване на зверско изнасилване и убийство. Можех да опитам защита тип О’Джей Симпсън – да атакувам достоверността на ДНК сравнението. Обаче прокурорите и лаборантите бяха научили толкова много от оня си провал и през годините след него, че едва ли щях да успея да убедя съдебните заседатели. ДНК беше айсбергът и поради инерцията си корабът нямаше да може да заобиколи навреме.

Окръжният прокурор лично съобщи ДНК резултатите на пресконференция и обяви, че ще поиска смъртно наказание за Менендес. Той прибави, че детективите са открили и трима свидетели, които видели задържания да хвърля нож в река Лос Анджелис. Въпреки че търсили на дъното, оръжието не било намерено. И все пак той определи свидетелските показания като солидни – тримата бяха съквартиранти на Менендес.

Поради аргументите на прокуратурата и опасността от смъртно наказание реших, че защитата тип О’Джей Симпсън ще бъде прекалено рискована. Като използвах Фернандо Менендес за преводач, аз отидох във ваннайския затвор и заявих на Хесус, че единствената му надежда е да приеме сделката, която предлагаше прокуратурата. Ако се признаеше за виновен в убийството, щях да му издействам доживотна присъда с възможност за условно освобождаване. Казах му, че ще излезе след петнайсет години. Казах му, че няма друг начин.

Двамата братя се разплакаха и ме умоляваха да измисля нещо друго. Хесус твърдеше, че не е убил Марта Рентерия. Излъгал детективите, за да предпази Фернандо, който му дал парите след успешни продажби на хероин през последния месец. Смятал, че ако разкрие щедростта на брат си, полицията ще го разследва и може да го арестува.

Братята искаха да поразровя случая. Хесус ми каза, че Рентерия имала още ухажори оная вечер в „Кобра Рум“. Платил й толкова голяма сума, защото трябвало да се конкурира с друг кандидат за нейните услуги.

Накрая Хесус призна, че наистина хвърлил нож в реката, обаче причината за това била, че просто се уплашил. Това не било оръжието на убийството, а просто нож, който използвал в почасовата работа, на която се хващал в Пакойма. Приличал на ножа, който описвали по испаноезичния канал, и той се отървал от него, преди да отиде в полицията, за да оправи нещата.

Изслушах ги и после им заявих, че техните обяснения нямат значение. Важни бяха само резултатите от ДНК анализите. Хесус имаше избор. Можеше да приеме петнайсет години или да отиде на процес и да рискува да получи смъртна или доживотна присъда, без право на условно освобождаване. Напомних му, че е още млад. Можеше да излезе на четирийсет. Щеше да може да си поживее.

Тръгнах си от срещата в затвора със съгласието на Хесус Менендес да приема сделката. Видях го само още веднъж. На изслушването, когато се призна за виновен и съдията произнесе присъдата, седях до него и го напътствах по време на процедурата. Отначало го закараха в „Пеликан Бей“, после го преместиха в „Сан Куентин“. Бях чул по затворническите канали, че пак са гепили брат му, тоя път за употреба на хероин. Само че не ми се обади. Обърна се към друг адвокат и това изобщо не ме учуди.

Седнал на пода в склада, разтворих доклада от аутопсията на Марта Рентерия. Търсех две конкретни неща, на които по-рано сигурно никой друг не беше обърнал сериозно внимание. Делото беше приключено. И вече не интересуваше никого.

Първото представляваше част от доклада за петдесет и трите прободни рани, нанесени на жертвата по време на атаката върху собственото й легло. Под заглавието „Описание на раните“ неизвестното оръжие се описваше като нож с острие, не по-дълго от тринайсет и не по-широко от два и половина сантиметра, дебело три милиметра. В доклада се отбелязваше и разкъсването на кожата в горния край на раните, което показваше, че острието на ножа е било неравно, за да нанесе максимални щети и при проникване в плътта, и на излизане от нея. Дължината му предполагаше, че оръжието е сгъваем нож.

Текстът се придружаваше от приблизителна скица, изобразяваща очертанието на острието без ръкохватка. Изглеждаше ми познато. Придърпах куфарчето си от пода и го разтворих. От следствените материали на прокуратурата извадих снимката на сгъваемия нож с гравираните върху острието инициали на Луис Рулей. Сравних острието със скицата в доклада за аутопсията. Не отговаряше точно, но адски много приличаше.

Потърсих анализа на оръжието и препрочетох същия абзац, който предишния ден бях прочел и по време на срещата в офиса на Рулей. Ножът се описваше като изработен по поръчка „Черна нинджа“, с тринайсетсантиметрово острие, широко два и половина сантиметра и дебело три милиметра – същите размери като неизвестния нож, с който бяха убили Марта Рентерия. Ножът, който се предполагаше, че Хесус Менендес е хвърлил в река Лос Анджелис.

Знаех, че тринайсетсантиметровото острие не е уникално. Нямаше нищо категорично, обаче инстинктът ми подсказваше, че се приближавам към нещо. Опитвах се да не допусна паренето в гърдите и гърлото ми да ме разсейва. Опитвах се да остана съсредоточен. Продължих. Трябваше да потърся конкретна рана, но не исках да разглеждам снимките в края на доклада, снимките, които безпристрастно документираха ужасяващо насиленото тяло на Марта Рентерия. Вместо това отворих на страницата, на която един до друг бяха скицирани два човешки силуета, единият изглед отпред, другият отзад. На тях патологът беше обозначил и номерирал раните на жертвата. Имаше номера само по изгледа отпред. Точки от първа до петдесет и трета. Приличаше на някаква страховита игра „свържи точките“ и не се съмнявах, че Кърлин или друг детектив, търсещ следи в дните преди появата на Менендес, ги е свързал с надеждата убиецът да е оставил инициалите си или друг отвратителен знак.

Насочих вниманието си към шията на жертвата и видях две точки от двете странила гърлото. Бяха номерирани 1 и 2. Прелистих страницата и погледнах списъка с описания на отделните рани.

Описанието на рана номер 1 гласеше: „Повърхностна прободна рана отдясно, в долната част на шията с хистаминово съдържание ante mortem, предполагащо принуждаваща рана“.

Описанието на рана номер 2 гласеше: „Повърхностна прободна рана отляво, в долната част на шията с хистаминово съдържание ante mortem, предполагащо принуждаваща рана. Тази прободна рана е с 1см по-дълга от рана № 1“.

Описанията означаваха, че раните са били нанесени, докато Марта Рентерия още е била жива. И най-вероятно тъкмо затова бяха първите изброени и описани. Патологът предполагаше, че са нанесени с нож, притиснат от убиеца към гърлото на жертвата, за да я принуди да му се подчинява.

Върнах се към следствените материали от делото Рулей. Извадих снимките на Реджи Кампо и доклада за освидетелстването й в медицинския център „Холи Крос“. Кампо имаше малка прободна рана отляво в долната част на шията, но не и отдясно. Прегледах показанията й пред полицията и намерих мястото, където описваше как е получила раните си. Извършителят я вдигнал от пода в дневната и й заповядал да го заведе в спалнята. Държал я изотзад за сутиена с Дясната си ръка и с лявата притискал острието на ножа отляво в гърлото й. Когато усетила, че за миг отпуска китка върху рамото й, тя рязко се завъртяла, блъснала го назад в една голяма ваза на пода и се отскубнала от него.

Струваше ми се, че сега разбирам защо Реджи Кампо е имала само една рана на шията, а не две като Марта Рентерия. Ако нападателят на Кампо я беше вкарал в спалнята и я бе хвърлил на леглото, щеше да се качи отгоре й с лице към нея. Ако беше продължавал да държи ножа в същата ръка, лявата, сега острието щеше да се премести от другата страна на гърлото й. Когато я откриеха мъртва в леглото, тя щеше да има две принуждаващи прободни рани от двете страни на, гърлото.

Оставих папките настрани, седнах по турски на пода и дълго не помръднах. Мислите ми бяха шепот в мрака. Представих си обляното в сълзи лице на Хесус Менендес, когато ме убеждаваше, че е невинен, когато ме умоляваше да му повярвам, а аз му отговарях, че трябва да се признае за виновен. Бях му дал нещо повече от правни съвети. Той нямаше пари, нямаше защитник, нямаше шанс – в тоя ред – и аз му казвах, че няма избор. И въпреки че накрая сам взе решението и произнесе думата „виновен“ пред съдията, сега ми се струваше, че тъкмо аз, неговият адвокат, съм опрял ножа на системата в гърлото му и съм го принудил да го изрече.