Адвокатът с линкълна

5

Всеки адвокат, който работи с машината, има две хонорарни тарифи. Тарифа А включва хонорарите, които му се ще да получава за конкретни услуги. В тарифа Б са хонорарите, които е готов да приеме, когато клиентът не може да си позволи повече. Ако обвиняемият е готов да се яви на процес и има пари да плати на адвоката си хонорар от тарифа А, делото е за големи пари. От първото явяване до повдигането на обвиненията, предварителното изслушване, процеса и после обжалването, такъв клиент отнема стотици, ако не и хиляди часове, за които се плащат хонорари. Той може да зарежда резервоара две, че и три години. В моите ловни полета такива клиенти се срещат адски рядко и са най-търсеният дивеч в джунглата.

А започваше да изглежда, че Валенцуела има право. Делото на Луис Рулей все повече ми миришеше на големи пари. Преживявах постен период. Почти от две години не бях имал нещо, което поне да прилича на дело за големи пари. Говоря за шестцифрен хонорар. Имаше много, които отначало даваха вид, че може да стигнат до тоя изключителен връх, обаче така и не отиваха далеч.

Когато излязох, С. С. Добс чакаше в коридора пред залата. Стоеше до стената от стъклени прозорци, гледащи към площада на общинския център. Бързо отидох при него. Имах няколко секунди преднина пред Валенцуела и исках да остана насаме със семейния адвокат на Рулей.

– Съжалявам – каза той, преди да отворя уста. – Не ми се стоеше там нито миг повече. Беше толкова потискащо да гледам момчето, затворено в оня обор.

– Кое момче?

– Луис. Представлявам семейството от двайсет и пет години. Предполагам, че все още мисля за него като за момче.

– Ще успееш ли да го измъкнеш?

– Няма проблем. Ще разговарям с майка му, за да видя как иска да постъпим, дали да заложим имущество, или да платим гаранцията.

Да заложат имущество, което да покрие гаранция от един милион долара, означаваше, че поне един милион от стойността на имота не може да има тежести като ипотеки. Освен това съдът можеше да поиска актуална данъчна оценка, което щеше да отнеме дни, и дотогава Рулей щеше да остане в затвора. И обратно, гаранцията можеше да се плати чрез Валенцуела срещу десет процента лихва. Той я задържаше за рисковете, които поемаше, и тъкмо в това се криеше причината за широката му усмивка в съдебната зала. След като изплатеше застрахователната премия върху гаранцията от един милион долара, Вал щеше да получи близо деветдесет бона. И се безпокоеше дали аз ще се погрижа за него!

– Може ли едно предложение? – попитах.

– Моля.

– Когато го видях в ареста, Луис изглеждаше малко нестабилен. Ако бях на ваше място, щях да го изкарам оттам колкото може по-скоро. За тая цел е най-добре да се обърнете към Валенцуела. Това ще ви струва сто бона, обаче момчето ще излезе навън и ще бъде в безопасност, нали разбираш какво искам да кажа?

Добс се обърна към прозореца и се облегна на парапета. Погледнах надолу и видях, че площадът се пълни с излезли в обедна почивка хора от държавните сгради наоколо. Мнозина носеха баджове в червено и бяло, каквито се даваха на съдебните заседатели.

– Разбирам.

– Второто нещо е, че дела като това обикновено изкарват плъховете от дупките им.

– Тоест?

– Тоест други арестанти, които са готови да заявят, че са чули някой да казва нещо. Особено в дела, които стигат до новините или вестниците. Чуват го по телевизията и го представят така, все едно го е казал нашият човек.

– Това е незаконно – възмути се Добс. – Не бива да се допуска.

– Да, знам, ама се случва. И колкото по-дълго Луис остане вътре, толкова по-голяма е възможността да попадне на някой от тия типове.

Валенцуела мълчаливо се приближи до нас при парапета.

– Ще предложа да платим гаранцията – рече Добс. – Вече се обадих, само че тя беше на заседание. Ще се задействам още щом ми позвъни.

Думите му ме наведоха на мисъл, която ме бе смущавала по време на цялото изслушване.

– Не можеше ли да излезе от заседанието, за да разговаря за арестувания си син? Чудех се защо я няма в съдебната зала, след като това момче, както го наричаш, е толкова чисто и почтено.

Добс ме изгледа така, като че ли от един месец не съм си мил зъбите.

– Госпожа Уиндзор е много заета и влиятелна жена. Ако бях подчертал, че положението е извънредно, сигурен съм, че веднага щеше да дойде на телефона.

– Госпожа Уиндзор ли?

– Тя се омъжи след развода си с бащата на Луис. Това беше отдавна.

Кимнах, после осъзнах, че имаме за какво да си поговорим с Добс, но не и пред Валенцуела.

– Вал, защо не идеш да провериш кога ще върнат Луис във ваннайския затвор, за да можеш да го освободиш?

– Лесна работа – рече той. – Ще го качат на първия автобус след обедната почивка.

– Добре де, все пак иди да провериш още веднъж, докато привърша с господин Добс.

Той понечи да възрази, че е излишно да проверява повторно, но после загря какво всъщност му казвам.

– Добре, отивам.

След като се отдалечи, измерих Добс с поглед, преди да заговоря. Изглеждаше шейсетинагодишен. Държеше се почтително, което сигурно идваше от трийсетгодишното обгрижване на богаташи. Предполагах, че това му е осигурило известно състояние, обаче не беше променило публичното му поведение.

– Ако ще работим заедно, трябва да те попитам как искаш да ти викам. Сесил ли? Или Си Си? Господин Добс?

– Викай ми Сесил.

– Добре, Сесил. Първият ми въпрос е дали ще работим заедно. Получавам ли делото?

– Господин Рулей ясно ми даде да разбера, че иска ти да го защитаваш. Можеше изобщо да не се спра на теб, защото, честно казано, въобще не съм те чувал. Обаче те е избрал господин Рулей и аз приемам решението му. Всъщност смятам, че се справи много добре в съда, особено като се има предвид враждебността на оная прокурорка към господин Рулей.

Забелязах, че момчето вече е станало „господин Рулей“. Запитах се какво ли го е повишило в очите на Добс.

– Да, викат й Маги Страшната. Много е всеотдайна.

– Стори ми се малко свръхентусиазирана. Как мислиш, дали има начин да я отстраниш от делото, да намериш някой малко по… земен?

– Не знам. Опитите за подмяна на прокурорите може да се окажат опасни. Обаче щом смяташ, че трябва да я разкарам, мога да го уредя.

– Радвам се да го чуя. Може би трябваше да съм чувал за теб и по-рано.

– Може би. Искаш ли да поговорим за хонорара сега и да приключим с тоя въпрос?

– Щом така искаш.

Озърнах се наоколо, за да се уверя, че не ни чуват други адвокати. Щях да вкарам в действие тарифа А.

– Взимам две и петстотин за днес и Луис вече го одобри. Ако искаш да преминем на почасов хонорар, взимам триста на час и това се вдига на петстотин по време на процес, защото не мога да върша нищо друго. Ако предпочиташ предварително установен хонорар, искам шейсет хиляди, за да го докарам до края на предварителното изслушване. Ако приключим дотам, ще взема дванайсет бона отгоре. Ако продължим с процес, ще искам още шейсет в деня, в който вземем това решение, и още двайсет и пет, когато започнем да избираме съдебните заседатели. Това дело не ми изглежда да трае над една седмица, включително избора на съдебни заседатели, обаче, ако продължи повече, взимам двайсет и пет на седмица отгоре. Можем да приказваме за обжалване, ако и когато се наложи.

Поколебах се за момент, за да видя как ще реагира Добс. Той не изразяваше несъгласие, затова продължих.

– Ще ми трябват трийсет хиляди за помощник и още десет за детектив до края на деня. Не искам да губя време. Искам да пратя детектива по следите, преди случаят да е стигнал до медиите и даже преди ченгетата да разговарят с някои от замесените хора.

Добс бавно кимна с глава.

– Това обичайните ти хонорари ли са?

– Когато мога да ги получа. Заслужавам ги. Ти колко взимаш на семейството, Сесил?

Бях сигурен, че и той няма да остане гладен от тая история.

– Това е между мен и клиента ми. Но не се бой. Ще включа хонорара ти в разговора си с госпожа Уиндзор.

– Мерси. И не забравяй, искам детективът да започне още днес.

Дадох му визитка, която извадих от десния джоб на сакото си. На визитките в десния ми джоб е посочен номерът на мобилния ми. На визитките в левия е само телефонът, на който отговаря Лорна Тейлър.

– Имам друго изслушване в града – осведомих го. – Когато го освободиш, обади ми се и ще си уговорим среща. Нека го направим колкото може по-скоро. Би трябвало да съм свободен по-късно днес и довечера.

– Идеално – отвърна Добс и пъхна визитката в джоба си, без да я погледне. – Ние ли ще дойдем при теб?

– Не, аз ще дойда при вас. Искам да видя как живее другата половина в ония небостъргачи в Сенчъри Сити.

Добс нахайно се усмихна.

– По костюма ти личи, че знаеш и следваш поговорката, че адвокатът никога не бива да се облича прекалено добре. Понеже съдебните заседатели трябва да те харесат, а не да ти завидят. Е, Майкъл, офисите на адвокатите в Сенчъри Сити не бива да са по-хубави от офисите на техните клиенти. Уверявам те, че нашите офиси са съвсем скромни.

Кимнах в знак на съгласие. Обаче все пак се обидих. Носех най-хубавия си костюм. Винаги се обличах така в понеделник.

– Радвам се да го чуя.

Вратата на съдебната зала се отвори и излезе видеооператорът, като мъкнеше камерата и сгънатата тринога със себе си. Добс го видя и веднага се напрегна.

– Медиите – рече той. – Можем ли да контролираме информацията? Госпожа Уиндзор няма да…

– Един момент.

Повиках оператора и той се приближи. Незабавно протегнах ръка. Той трябваше да остави триногата на пода, за да се ръкува с мен.

– Аз съм Майкъл Холър. Видях те да снимаш изслушването на моя клиент.

Представянето с официалното ми име беше парола.

– Робърт Гилън – осведоми ме операторът. – Викат ми Стикс.

Отговорът с неговото официално име беше ответна парола. Даваше ми да разбера, че сценката вече е в ход.

– По собствена инициатива ли си тук, или те пращат от някоя телевизия? – поинтересувах се.

– Днес съм по своя инициатива.

– Как научи за делото?

Стикс сви рамене, като че ли нямаше желание да ми отговори.

– От един източник. Ченге.

Кимнах. Гилън си играеше ролята.

– Колко ще получиш, ако продадеш репортажа на някой канал?

– Зависи. Взимам седемстотин и петдесет за изключителен репортаж и петстотин за обикновен.

„Обикновен“ означаваше, че новинарската дирекция, която е купила репортажа от него, знае, че той може да го продаде на конкуренцията. Гилън беше удвоил нормалните си хонорари. Добър ход. Трябва да бе слушал какво се говори в залата, докато е снимал изслушването.

– Виж, какво ще кажеш, ако още сега ти го платим като изключителен репортаж – предложих му аз.

Стикс реагира идеално. Той се поколеба, като че ли не беше сигурен дали офертата ми е много етична.

– Всъщност ще получиш един бон – прибавих.

– Бива – кандиса операторът. – Дадено.

Докато Гилън оставяше камерата на пода и вадеше касетата, аз измъкнах пачка долари от джоба си. Бях запазил хиляда и двеста от парите, които на идване получих от Тели Воугъл. Обърнах се към Добс.

– Да уредя ли въпроса?

– Естествено – ухили се адвокатът.

Размених кинтите за касетата и благодарих на Гилън. Той ги прибра в джоба си и доволно се отдалечи към асансьорите.

– Идеално – похвали ме Добс. – Не бива да раздуваме случая, това буквално може да съсипе семейния бизнес, ако… Всъщност мисля, че тъкмо затова госпожа Уиндзор я нямаше днес. Не е искала да я познаят.

– Хм, ще се наложи да си поговорим за това, ако делото се проточи. Засега ще направя всичко възможно да го скрия от вниманието на медиите.

– Благодаря.

Разнесе се мелодия от мобилен телефон, класическо парче от Бах, Бетовен или някой друг покойник без авторски права, и Добс бръкна в джоба си, извади мобилния и погледна екранчето.

– Тя е – осведоми ме адвокатът.

– Тогава ще те оставя да поговориш с нея.

Докато се отдалечавах, го чух да казва:

– Всичко е под контрол, Мери. Сега трябва да се съсредоточим върху неговото освобождаване. Ще имаме нужда от малко пари…

Докато асансьорът се издигаше към мен, ми хрумна, че със сигурност си имам работа с клиент и семейство, за които „малко пари“ означават повече, отколкото изобщо съм виждал. Мислите ми се върнаха към забележката на Добс за костюма ми. Още ме беше яд. В гардероба си нямах костюм за по-малко от шестстотин долара и винаги се чувствах комфортно и уверено с всеки от тях. Зачудих се дали е искал да ме обиди, или е имал друго намерение, например още на тоя ранен етап от играта да наложи контрол върху мен и делото. Реших, че трябва да внимавам с него. Щях да го държа наблизо, обаче не чак толкова.