Адвокатът с линкълна

28

Встъпителната пледоария на Тед Минтън представляваше типичен пример за прокурорско изхвърляне. Вместо да съобщи на съдебните заседатели какви улики ще им представи и какво ще докаже с тях, той се опита да им обясни какво означава всичко това. Целеше да обрисува мащабна картина, което почти винаги е грешка. Мащабната картина се състои от заключения и предположения. Тя екстраполира дадености до равнището на подозрения. Всеки опитен прокурор, участвал в повече от десет наказателни процеса, ще ви посъветва да карате по-предпазливо. Защото съдебните заседатели трябва да осъдят обвиняемия, а не непременно да разберат.

– Тук всъщност се гледа делото на един хищник – заяви той. – Вечерта на шести март Луис Рос Рулей е дебнел плячка. И ако не е била невероятната жажда за живот на една жена, сега щяхме да гледаме дело за убийство.

Още отначало забелязах, че Минтън си е набелязал протоколчик. Така наричам съдебен заседател, който постоянно си води записки по време на процеса. Встъпителната пледоария не е изложение на веществени доказателства и съдия Фулбрайт го беше обяснила на заседателите, обаче жената на първия стол от предния ред пишеше още от началото на Минтъновото словоизлияние. Което ме радваше. Обичам протоколчиците, защото отразяват точно какво твърдят, че ще представят и докажат прокурорите и адвокатите, и накрая сравняват резултатите с бележките си. Водят протокола.

Погледнах в списъка на съдебните заседатели, който си бях преписал предишната седмица, и видях, че това е Линда Трулък, домакиня от Резида, една от трите жени сред заседателите. Минтън беше положил всички усилия да сведе женския контингент до минимум, защото, струва ми се, се опасяваше, че щом процесът установи, че Реджина Кампо е предлагала платени сексуални услуги, обвинението може да се лиши от съчувствието на жените и впоследствие от гласовете им за присъдата. Предположих, че е прав за това, и също толкова усърдно се опитах да включа жени в групата. В крайна сметка и двамата изхабихме правото си на двайсет отвода и това сигурно стана основната причина цялата процедура да ни отнеме три дни. Накрая успях да вкарам три жени, а ми трябваше само една, за да предотвратя нежелателна присъда.

– Ще чуете свидетелските показания на самата жертва за нейния начин на живот, който ние не бихме могли да одобрим – заяви на съдебните заседатели Минтън. – С една дума, тя е продавала секс на мъжете, които е канила у дома си. Искам обаче да запомните, че този процес няма нищо общо с това как си е изкарвала хляба жертвата. Всеки може да стане жертва на престъпление. Абсолютно всеки. Както и да си вади човек хляба, законът не позволява никой да бъде бит, да бъде заплашван с нож или със смърт. Няма значение как си печели парите. Всеки има право на еднаква закрила от закона.

Стана ми съвсем ясно, че Минтън не иска да използва думата „проституция“ или „проститутка“ от страх да не пострадат аргументите му. Записах си я в бележника, който щях да взема със себе си на катедрата за встъпителната ми пледоария. Възнамерявах да се възползвам от прокурорските пропуски.

Минтън направи преглед на веществените доказателства. Той говори за ножа с инициалите на обвиняемия. За кръвта върху лявата му ръка. И предупреди съдебните заседатели да не се заблуждават от опитите на защитата да обърка или компрометира уликите.

– Делото е пределно ясно – заключи той. – Имаме мъж, нападнал жена в дома й. Искал да я изнасили и после да я убие. Днес тя е тук само по Божия милост и може да ни разкаже какво се е случило.

С тия думи прокурорът им благодари за вниманието и зае мястото си на масата на обвинението. Съдия Фулбрайт си погледна часовника, после се обърна към мен. Минаваше 11:40 и тя сигурно се чудеше дали да обяви почивка, или да ми даде думата. Една от главните задачи на съдията по време на процеса е да се грижи за удобството на съдебните заседатели. Това често се изразява в много почивки, дълги и къси.

Познавах Кони Фулбрайт най-малко от дванайсет години, много преди да стане съдия. Беше работила и като прокурорка, и като адвокатка. Познаваше и двете страни. Освен че прекалено лесно наказваше за неуважение към съда, тя беше добра и справедлива съдника – докато не се стигнеше до присъдата. Човек влизаше в съда на Фулбрайт, знаейки, че има равен старт с прокурора. Обаче, ако съдебните заседатели обявяха клиента ти за виновен, трябваше да се приготвиш за най-лошото. Тя издаваше едни от най-суровите присъди в окръга. Все едно, че наказваше теб и твоя клиент, задето сте й губили времето с процес. Ако имаше каквато и да е възможност за избор, Фулбрайт винаги даваше максимума, независимо дали е затвор или условен срок.

– Ще се въздържите ли от встъпителна пледоария, господин Холър? – попита ме тя.

– Не, Ваша светлост, обаче мисля, че ще бъда съвсем кратък.

– Отлично. Тогава ще ви изслушаме и после ще излезем в обедна почивка.

Всъщност не знаех колко време ще ми отнеме. Минтън беше говорил четирийсетина минути и сигурно нямаше да остана по-назад от него. Обаче отговорих на съдията, че ще бъда кратък, просто защото не ми се щеше съдебните заседатели да отидат на обяд и да дъвчат хамбургери със салата от риба-тон, мислейки само за версията на прокурора.

Изправих се и отидох на катедрата между масите на обвинението и защитата. Делото се гледаше в една от наскоро преустроените зали в старата сграда на съда. От двете страни на съдията имаше две еднакви ложи за съдебни заседатели. Всичко беше направено от светло дърво, включително стената зад съдийската маса. Вратата за кабинета на съдията едва се различаваше – очертанията й бяха скрити от структурата на дървото. Издаваше я само бравата.

Фулбрайт провеждаше процесите си като федерален съдия. Адвокатите и прокурорите нямаха право да се приближават до свидетелите без разрешение и никога не им се позволяваше да се доближават към съдебните заседатели. Можеха да говорят само от катедрата.

Съдебните заседатели се падаха от дясната ми страна, по-близо до масата на прокурора, отколкото до защитата. Устройваше ме. Не исках да виждат отблизо Рулей. Исках да си остане малко нещо загадка за тях.

– Дами и господа съдебни заседатели, аз съм Майкъл Холър и представлявам господин Рулей – започнах аз. – Приятно ми е да ви съобщя, че тоя процес най-вероятно няма да продължи много. Той ще ви отнеме само още няколко дни. Накрая сигурно ще се уверите, че ни е трябвало повече време да ви изберем, отколкото да изложим двете страни на делото. Прокурорът господин Минтън цяла сутрин ви разяснява възгледите си за значението на веществените доказателства и за това кой всъщност е господин Рулей. Препоръчвам ви просто да изслушате тия веществени доказателства и да оставите здравия разум да ви покаже какво означават те и кой е господин Рулей.

Местех поглед от един съдебен заседател на друг. Рядко поглеждах бележника, който бях оставил на катедрата. Исках да си мислят, че импровизирам, че им говоря спонтанно.

– Обикновено предпочитам да се въздържам от встъпителна пледоария. В наказателните процеси защитата винаги има възможност да започне с встъпителна пледоария като господин Минтън или да го стори точно преди да изложи аргументите си. Най-често избирам втората възможност. Изчаквам и правя встъпителната си пледоария, преди да започна с всичките си свидетели и улики. Това дело обаче е различно. Различно е, защото аргументите на обвинението ще бъдат аргументи и на защитата. Естествено ще изслушате неколцина свидетели на защитата, но сърцето и душата на това дело ще бъдат веществените доказателства и свидетелите на обвинението, както и вашето тълкуване на техните показания. Обещавам ви, че в тая съдебна зала ще се очертае версия на събитията и уликите, съвсем различна от това, което току-що ви изложи господин Минтън. И когато дойде моментът да ви представя аргументите на защитата, това сигурно ще се окаже излишно.

Хвърлих поглед-към протоколчицата и видях, че моливът й шари по бележника.

– През тая седмица ще установите, че цялото това дело се свежда до действията и мотивите на една личност. Една проститутка, която видяла мъж с външни признаци на богатство и го нарочила. Веществените доказателства ясно го потвърдят, ще ви убедят и свидетелите на самото обвинение.

Минтън стана и възрази, че излизам извън границите, като отправям неоснователни обвинения към главните прокурорски свидетели. Това възражение нямаше правно основание и представляваше просто аматьорски опит да внуши нещо на съдебните заседатели. Съдията ни повика при масата си.

Тя включи неутрализатор на звука, който смущаваше тонколоните при съдебните заседатели и не им позволяваше да ни чуят. Фулбрайт приключи бързо с Минтън, като професионален наемен убиец.

– Господин Минтън, знам, че сте нов в наказателните процеси, затова виждам, че ще трябва да ви уча в движение. Обаче никога недейте да повдигате възражение по време на встъпителна пледоария в моя съд. Той не излага веществени доказателства. Не ми пука дали ще каже, че алибито на обвиняемия е родната ви майка – просто няма да повдигате възражения пред моите съдебни заседатели.

– Ваша свет…

– Това е. Върнете се по местата си.

Тя върна стола си в средата на масата и изключи смущаващото устройство. Ние с прокурора се върнахме на местата си, без да изречем нито дума.

– Възражението се отхвърля – заяви съдията. – Продължете, господин Холър, и ви напомням, че обещахте да приключите скоро.

– Може би, Ваша светлост. Продължавам да имам такова намерение.

Консултирах се със записките си, после пак погледнах съдебните заседатели. Знаех, че съдията е успяла да уплаши Минтън и той ще си трае до края, затова реших да вдигна малко градуса на реториката, да се отклоня от бележките си и направо да пристъпя към заключителната част.

– Дами и господа, въпросът, който ще трябва да решите тук, по същество е кой всъщност е хищникът в това дело. Господин Рулей, преуспяващ бизнесмен с безупречно минало или една доказана проститутка с успешен бизнес, който се изразява в това да измъква пари от мъже срещу секс. Ще чуете показания, според които предполагаемата жертва в това дело е проституирала с друг мъж само минути преди да се случи това предполагаемо нападение. Ще чуете показания, според които броени дни след това застрашаващо живота й нападение тя пак се е върнала в бранша и е продължила да предлага секс за пари.

Озърнах се към Минтън и видях, че все повече се ядосва. Беше забил поглед в масата пред себе си и бавно клатеше глава. Обърнах се към съдията.

– Ваша светлост, бихте ли инструктирали прокурора да се въздържа от демонстрации пред съдебните заседатели? Аз нито повдигнах възражения, нито по какъвто и да е начин се опитвах да отвлека вниманието им по време на неговата встъпителна пледоария.

– Господин Минтън, моля ви, спазвайте благоприличие и се отнасяйте към защитата с уважението, което ви оказва и тя.

– Разбира се, Ваша светлост – хрисимо отвърна прокурорът.

Съдебните заседатели вече виждаха обвинението да получава втори шамар, а още дори не бяхме приключили с встъпителните пледоарии. Приех го за добър признак и това ми помогна да набера още по-голяма инерция. Отново насочих вниманието си към заседателите и забелязах, че протоколчицата все още пише.

– И накрая, ще чуете показания на свидетели на самото обвинение, които съвършено ясно ще ви изяснят голяма част от веществените доказателства в това дело. Говоря за кръвта и ножа, за които спомена господин Минтън. Взети поотделно или заедно, аргументите на обвинението ще ви осигурят повече от достатъчно съмнение във виновността на моя клиент. Можете да си го запишете в бележниците. Обещавам ви, в края на процеса ще се убедите, че имате само една възможност. Да обявите господин Рулей за невинен по тия обвинения. Благодаря.

На връщане към мястото си намигнах на Лорна Тейлър. Тя ми кимна, за да ми покаже, че съм се справил добре. Погледа ми привлякоха две фигури, които седяха два реда зад нея. Ланкфорд и Соубъл. Бяха се вмъкнали в залата, след като бях огледал присъстващите в галерията.

Седнах, без да обърна внимание на жеста с вдигнати палци, който ми отправи моят клиент. Мислите ми бяха насочени към двамата глендейлски детективи. Питах се какво правят в залата. Наблюдаваха ли ме? Чакаха ли ме?

Съдията освободи заседателите за обяд и всички се изправиха, докато протоколчицата и нейните колеги се изнизваха навън. След като си тръгнаха, Минтън помоли Фулбрайт да разменят няколко думи. Тя му отказа.

– Гладна съм, господин Минтън, пък и вече приключихме с това. Вървете да обядвате.

Тя напусна масата си и в залата, в която досега цареше пълна тишина, ако не се броят гласовете на защитата и обвинението, изригна глъчка. Прибрах бележника в куфарчето си.

– Браво – похвали ме Рулей. – Мисля, че вече водим с няколко точки.

Погледнах го безстрастно.

– Това не е игра.

– Известно ми е. Просто така се казва. Виж, ще обядвам със Сесил и майка ми. Искаме да се присъединиш към нас.

Поклатих глава.

– Длъжен съм да те защитавам, Луис, но не и да се храня с теб.

Извадих чековата си книжка и го оставих. Заобиколих масата и отидох при съдебния секретар, за да му напиша чек за петстотин долара. Парите не ме смущаваха толкова много, колкото порицанието на адвокатската колегия, което следва всяка глоба за неуважение към съда.

След като свърших, заварих Лорна да ме чака усмихната на изхода от ограденото пространство. Щяхме да ходим на обед и после тя щеше да се върне на своя пост при домашния си телефон. След три дни щях пак да се върна към предишните си занимания и да се нуждая от клиенти. Зависех от нея да започне да ми осигурява ангажименти.

– Май че днес трябва аз да те черпя – рече бившата ми съпруга.

Хвърлих чековата книжка в куфарчето си и го затворих, после се приближих до нея.

– Много мило.

Излязох в галерията и се озърнах към пейката, където само преди минути бях видял да седят Ланкфорд и Соубъл.

Нямаше ги.