Британия Роуд 22

Феликстоу

Силвана не е сигурна, но Тони настоява. Докато говори, се усмихва и маха с ръце като дете на Коледа.

— Няма страшно. Ела горе. Имам подарък за теб. Нещо специално.

Тя пристъпва през отворената врата на спалнята. До този момент е избягвала да влиза в тази стая. Избягвала е спомена за неговата съпруга, която сигурно още се спотайва в тапетите с рози и лакираните дървени мебели.

— Тази къща натъжава ли те? — пита го тя. — Мислиш ли за съпругата си, когато си тук?

— Не — отговаря той и я побутва да влезе. — Не, ние не сме прекарвали почти никакво време тук заедно. А откакто я няма, винаги съм имал наематели. Къщата е пренареждана няколко пъти. Не е останало нищо от вещите на Луси.

Силвана сяда на тоалетката, около която като спретната пола е надиплена басма. Тя събира колене и оглежда стаята подробно — розовото сатенено покривало на двойното легло, таблата му с малката лампа, а над него — рисунка на планински пейзаж със зелени хълмове, които се спускат до езеро, покрай което пасат овце.

Тони размахва в ръката си ключ и отваря един голям гардероб, пълен с дрехи. Керемидени, тъмнозелени, яйченожълти, резедави, с цвят на сьомга, светло сини, черни, перленорозови, кремави, златни и сребърни. Кожи, коприни, панделки, кадифе, пера, перли и пайети. Вечерни рокли, шити по поръчка сака, ежедневни рокли, костюми с панталон, копринени нощници, блузи с миниатюрни перлени копчета. Силвана прокарва ръка през всичко. Тони се смее и вади едно палто да може тя да го разгледа.

— Всички са за теб.

Силвана не вярва на очите си.

— Откъде се появиха? Та тук е събран цял магазин за дрехи.

— Признавам, че не всички са нови, но ще се съгласиш, че почти не са носени. Събирах ги за теб. Някои от тях са принадлежали на графиня. Много красива при това.

— Откъде знаеше кой размер нося?

Той слага палтото на леглото и свива рамене.

— Предположих. Но съм уцелил, нали? Пробвай нещо и ще разберем.

Силвана го гледа как преравя закачалките и търси нещо. Нима винаги е знаел, че накрая тя ще бъде с него в тази къща? Дали го е планирал през цялото време? Тя отхвърли тази мисъл. Така или иначе няма смисъл да умува. Сега е тук.

— Ето тази — казва той и сваля една сребриста вечерна рокля с ламе от дървената й закачалка. — Тази ми е любимата.

Ръката му трепери, докато й я подава, а очите му са изпълнени с очакване.

— Облечи я — казва с треперещ глас. — Искам да я вземеш.

Хрумва й една мисъл. Луси.

— Тези дрехи. Нали не са… — замлъква. Не би могла да му зададе този въпрос. Очите й не се откъсват от него. — Наистина ли купи всичко това за мен?

— Да. Разбира се. За кого другиго бих могъл да го купя?

Той се обръща с гръб, докато тя се съблича и нахлузва сребристата рокля през главата си.

За един ужасяващ миг си е помислила, че може би я облича в дрехите на мъртвата си съпруга. Но той не би го направил, разбира се. Май наистина е прекалено мрачна напоследък. Роклята се плъзва по хълбоците й. Ляга й, тежка като сребърни монети или като рибешки люспи, полепнали по бедрата й. Силвана не смее да се погледне в огледалото на гардероба.

— Готова ли си вече? Мога ли да погледна?

— Да.

Тони се усмихва и разперва ръце.

— Белла! Само се погледни. Прекрасна си.

Жената, която я гледа обратно от огледалото, носи роклята уверено. Поставя ръка на бедрото си, завърта се така, че извивките на тялото да се отличат, изпъчва гърди, обръща се да огледа гърба си и заоблената крива на дупето. Жената в огледалото е красива. Красива като филмова звезда.

Силвана се вглежда в очите на Тони. Влажни са от вълнение.

— Тони? Добре ли си?

— Изморен съм — отговаря той. — Очите ми сълзят, когато се уморя.

Преравя наново дрехите и й предлага да пробва една дневна ленена рокля на цветя.

— Добре — казва тя, макар че предпочита бледозелената копринена рокля, която е окачена точно пред нея. Той погалва ръката й, пръстите му се плъзват по рамото й и потъват във вдлъбнатинката на ключицата й.

— Знаеш, че те обичам, нали? — прошепва той.

Силвана кимва. Взема ежедневната рокля и я налага върху себе си.

— Прелестно — казва той и я целува по бузата толкова нежно и любящо, че тя се усеща как притваря очи, накланя се към него и надига устните си към неговите.