Британия Роуд 22

Ипсуич

В задълженията на Януш като бригадир е и това да провери дали редиците са опразнени от всички мъже, преди да може да си тръгне от нощната смяна. Често той остава много по-дълго, отколкото е необходимо, и се наслаждава на кратките мигове, преди да застъпи следващата смяна и фабриката отново да заработи. Обича да гледа машините утихнали и въздуха прозрачен. Въпреки краткото отсъствие на работниците въздухът между еркерите е душен, като дъха на спящ човек в яката му, но това го кара да се чувства част от нещо. За него това усещане е нещо изключително — да бъде свързан с такава работна сила.

Преди да си тръгне, си говори с нощния пазач — води любезен разговор за времето и за футбол, преди неохотно да излезе в студената утрин, докато червената светлина на зората прорязва небето.

Убеждава се, че се прибира пеша, вместо да вземе колата, защото тези летни утрини са твърде красиви, за да бъдат пропуснати. Истината е, че това му отнема поне четирийсет минути да си стигне вкъщи. Четирийсет минути, преди да трябва отново да се изправи пред пустотата на дома си.

Щом отваря входната врата, Януш вижда, че пощальонът вече е минавал. На червените плочки в коридора има писмо и пощенска картичка. Навежда се и ги взима. Писмото е сметката за тока. Нищо интересно. Поглежда картичката. Чернобяла снимка с надпис „Изглед от градините Уолсли“.

Обръща я наобратно и едва не я изпуска от изненада. Почеркът е безобразен. Направо е чудо, че е пристигнала на адреса. Едва се чете. Двойките от номера приличат повече на завъртулки, отколкото на цифри. Ченгелът на „Б“-то от Британия минава през всички останали букви, което прави половината от тях нечетливи.

Няма съобщение, а само един подобен на паяжина подпис. Аурек Новак. Името на момчето. Завива му се свят, като го вижда изписано там. Името на неговото дете. Пощенското клеймо е от Феликстоу. Изпратено е преди три дни. Януш стиска картичката здраво в ръката си. След нощната смяна е уморен и тялото му умира за сън, но умът му препуска. Отива в кухнята, прави си чай и сяда на масата. Изпива чая и отново поглежда картичката, препрочита я безброй пъти и недоумява.