100. Жилището на Дзюфън

Десетфутовото жилище на Дзюфън никога не е имало врати.


Фугаи:

Трудно е да се влезе в него.


Всеки монах, който влиза там.


Фугаи:

Той върви по острието на меча.


Веднага вижда Дзюфън.


Фугаи:

Какво би могъл да каже?


Юанфън попитал: „Виждаш ли Дзюфън?“


Фугаи:

Наоколо само гола жица.


Монахът започнел да се колебае.


Фугаи:

Юанфън ударил монаха по устата с метличката против насекоми.


Фугаи:

Моля, вратата е отключена.


Генро:

Трудно е да се види жилището на Кишуан, но е лесно да се влезе в него. Жилището на Дзюфън може лесно да се види, но е трудно да се влезе в него. В стаята си имам още едно стихотворение:

Тази пустота няма нито вход, нито изход. Ако няма нито вход, нито изход, питам ви, монаси, как би могло да се влезе в нея?


Фугаи:

Не бих влязъл в тази стая.


Генро:

Дори на отвесната скала може да се намери вдлъбнатина, където да се поставят пръстите на крака.


Фугаи:

Това е плоската част на отвесния склон.


Генро:

Плоската земя е капан за кал.


Фугаи:

Един е принуден да извърши глупост, за да предпази от нея мнозина.


Генро:

Златните дела и до сега не са изгубили своя блясък.


Фугаи:

Поколения наред претърпяват безкрайни беди.

Загрузка...