Веднъж, когато Яншуан седял и медитирал, към него тихо се приближил един монах, и — застанал до него.
Фугаи:
Този фокус няма да мине.
Яншуан познал монаха и начертал в прахта кръг, след което погледнал монаха.
Фугаи:
Какви са пък тези магии?
Монахът не могъл да отговори.
Ньоген:
Отношението на Яншуан напомня на отношението на човек, който, стоейки на брега, спокойно наблюдава как вълните се разбиват в краката му. Ако бях на мястото на монаха, бих изобразил Яншуан, бих си приповдигнал дрехите, за да не ги намокря, и бих излязъл от водата или бих бутнал Яншуан от пейката, казвайки: „Вълни, вълни“.
Генро:
Този монах с извършел дребен грабеж и не е успял да се измъкне навреме. Уви! Възможността е изпусната. Думата „вода“ не може да утоли жаждата.
Фугаи:
Но аз виждам как се надига огромна вълна.
Също както изображението на баници
не може да насити гладния.
Ето ви пълна чиния с баница.
Действията на Яншуан не са негова заслуга.
Това първичен Дзен.
Защо не е дал но монаха голямата тояга?
Голямата тояга вече е пречупена.