86. Яншуан медитира

Веднъж, когато Яншуан седял и медитирал, към него тихо се приближил един монах, и — застанал до него.


Фугаи:

Този фокус няма да мине.


Яншуан познал монаха и начертал в прахта кръг, след което погледнал монаха.


Фугаи:

Какви са пък тези магии?


Монахът не могъл да отговори.


Ньоген:

Отношението на Яншуан напомня на отношението на човек, който, стоейки на брега, спокойно наблюдава как вълните се разбиват в краката му. Ако бях на мястото на монаха, бих изобразил Яншуан, бих си приповдигнал дрехите, за да не ги намокря, и бих излязъл от водата или бих бутнал Яншуан от пейката, казвайки: „Вълни, вълни“.


Генро:

Този монах с извършел дребен грабеж и не е успял да се измъкне навреме. Уви! Възможността е изпусната. Думата „вода“ не може да утоли жаждата.


Фугаи:

Но аз виждам как се надига огромна вълна.

Също както изображението на баници

не може да насити гладния.

Ето ви пълна чиния с баница.

Действията на Яншуан не са негова заслуга.

Това първичен Дзен.

Защо не е дал но монаха голямата тояга?

Голямата тояга вече е пречупена.

Загрузка...