96. Трите свята на Енту

(Трите свята са: желаният свят, материалният свят и нематериалният свят.)


Един монах попитал Енту: „Когато трите свята ме заплашват, какво трябва да направя?“


Фугаи:

Носи ги на плещите си.


Енту отговорил: „Трябва да седиш“.


Фугаи:

Не го товари с допълнителни грижи.


„Не разбирам“ — отговорил монахът.


Фугаи:

Дори не подозираш, че сбърка.


Енту казал: „Вдигни планината, донеси ми я, и тогава ще ти обясня“.


Фугаи:

Човек, който се прави на Буда, за миг може да направи Буда друг човек.


Генро:

Ако Енту не беше отговорил втория път, неговият Дзен вероятно отново щеше да се подложи на изпитание.


Ньоген:

Сигурно някой си мисли, че той има предвид да седне сам върху тези светове или кара монаха да седне. Кангецу-сан, хайде да пием чай!


Генро:

Ако монахът ме беше попитал: „Какво да правя, когато трите свята ме заплашват?“ — бих му отговорил: „Светът на заблужденията, светът на материалното и светът на нематериалното“. Ако и тогава монахът беше казал, че не може да го разбере, бих му отговорил: „Източната планина е разположена върху реката“.


Фугаи:

Позволете ми да продължа коана. Ако монахът ме беше попитал, аз бих отговорил: „Капка роса“. Ако той настояваше, казвайки ми, че не разбира, бих му казал: „Тя се превръща в скъпоценни камъни върху листо на лотос“.


Генро:

Три свята, един над друг.


Фугаи:

Вълните изчезват в небесата.


Генро:

Дзенски монах седи на възглавница.


Фугаи:

Изхвърли тази възглавница.


Генро:

Светът все още е в ушите ми. Вдигни тази планина и ми я донеси.


Фугаи:

Миналата нощ някой открадна тази планина.

Загрузка...