(Трите свята са: желаният свят, материалният свят и нематериалният свят.)
Един монах попитал Енту: „Когато трите свята ме заплашват, какво трябва да направя?“
Фугаи:
Носи ги на плещите си.
Енту отговорил: „Трябва да седиш“.
Фугаи:
Не го товари с допълнителни грижи.
„Не разбирам“ — отговорил монахът.
Фугаи:
Дори не подозираш, че сбърка.
Енту казал: „Вдигни планината, донеси ми я, и тогава ще ти обясня“.
Фугаи:
Човек, който се прави на Буда, за миг може да направи Буда друг човек.
Генро:
Ако Енту не беше отговорил втория път, неговият Дзен вероятно отново щеше да се подложи на изпитание.
Ньоген:
Сигурно някой си мисли, че той има предвид да седне сам върху тези светове или кара монаха да седне. Кангецу-сан, хайде да пием чай!
Генро:
Ако монахът ме беше попитал: „Какво да правя, когато трите свята ме заплашват?“ — бих му отговорил: „Светът на заблужденията, светът на материалното и светът на нематериалното“. Ако и тогава монахът беше казал, че не може да го разбере, бих му отговорил: „Източната планина е разположена върху реката“.
Фугаи:
Позволете ми да продължа коана. Ако монахът ме беше попитал, аз бих отговорил: „Капка роса“. Ако той настояваше, казвайки ми, че не разбира, бих му казал: „Тя се превръща в скъпоценни камъни върху листо на лотос“.
Генро:
Три свята, един над друг.
Фугаи:
Вълните изчезват в небесата.
Генро:
Дзенски монах седи на възглавница.
Фугаи:
Изхвърли тази възглавница.
Генро:
Светът все още е в ушите ми. Вдигни тази планина и ми я донеси.
Фугаи:
Миналата нощ някой открадна тази планина.