Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

87. Чуаню си хапе пръстите

Фугаи:

Обърни внимание на това.

Фугаи:

Знаете ли, че това е меч, който отсича език?

Фугаи:

Когато се появява зайче, след него идва ястребът.

Фугаи:

И преди ви казах, че той не знае.

Ньоген:

Чуаню е написал много прекрасни стихотворения, потвърждаващи неговите постижения, но тези строфи, струва ми се, са откъснати от контекста. Тасю се е обърнал към Чуаню извън стихотворението, и Чуаню се поколебал. Подобно на издателя на скандално „жълто“ вестниче, преследващ само собствената си изгода. Гснро и Фугаи представят този виц за коан за сметка на репутацията на Чуаню.

Генро:

Ако бях на мястото на Чуаню бих се ухапал за пръстите в присъствието на Тасю.

Фугаи:

Това би било добре, но никой не би го разбрал.

Генро:

Не е лесно да се осъжда този, който си хапе пръста.

Фугаи:

Отрежи му пръста

Генро:

Но той не бива да го прави, докато не минат 110 земни години.

Фугаи:

Искате да стигнете Татрей?

Генро:

Аз бих попитал еднокраката, стара, самотна жена, която продава сандали.

Фугаи:

Тя не би могла да разбере какво чувства другият крак.

Генро:

Защо не тръгнете за столицата бос?

Фугаи:

Трудно е да се мие собствения гръб.

Ньоген:

В „Аватамсака Сутра“ се казва, че Судхана посетил 110 храма, търсейки учители, срещайки се с мнозина, на които с отдавал почести, докато накрая не стигнал вратите на Татрей. Той се ухапал за пръста, вратите се отворили и той видял Самантабхадра, с което приключили неговите търсения. Китайците имат една поговорка: „Старицата с един крак винаги говори за това колко са удобни сандалите от трева, които тя продава“: Фугаи бил достатъчно съобразителен, споменавайки за миенето на собствения гръб, но какво би казал за моето приспособление от Вулворт, предназначено за тази цел?