Една сутрин след беседа с монаси до Юшан се приближил един монах и му казал: „Имам един проблем. Дали ти не можеш да го решиш?“ „Ще го реша по време на следващата беседа“. — отговорил Юшан. Вечерта, когато всички монаси се събрали в залата, Юшан казал на висок глас: „Нека веднага дойде при мен монахът, които тази сутрин ми каза, че има проблем“. Щом монахът минал отпред и застанал пред събралите се. Майсторът станал прав и грубо казал: „Погледнете, монаси, това момче тук има проблем“. След това той блъснал монаха настрани и се прибрал в стаята си, без да проведе вечерната лекция.
Фугаи:
Защо, мой скъпи братко, та ти имаш толкова съкровища за медитиране? Как може да се медитира истински без проблем? Не искай помощ нито от Майстора, нито от някой друг. Майсторът реши проблема ти тази сутрин, но ти не го разбра. Вечерта той провежда изпълнена с драматизъм беседа, влагайки в нея цялата си душа.
Ньоген:
Каква великолепна беседа! Интересно, колко от присъстващите монаси са я разбрали?
Преди няколко години един японски свещеник ме посети в това дзен-до. „Какво е Дзен?“ — ме попита той. Аз сложих пръст до устните си и прошепнах: „Тук четем книги в тишина“. Когато отидохме в кухнята не му дадох възможност да зададе въпрос и казах: „Готвим в мълчание и ядем без да приказваме“. Когато му отварях вратата и му стисках ръката, той, задъхвайки се, попита: „Какво е все пак Дзен?“ — и излезе.