Сюфън, монах-готвач в манастира Туншан, бил винаги прецизен в приготвянето на сутрешната трапеза. Веднъж Туншан попитал: „Как успяваш така добре да си разпределиш времето?“ „Следя звездата и Луната“, — отговорил Сюфън. „А какво правиш ако има мъгла или дъжд?“ — настоявал Туншан, но Сюфън мълчал.
Ньоген:
По времето на Сюфън не е имало будилници, но монасите са ставали в четири часа сутринта, за да медитират един час преди закуска. Макар че Сюфън приготвял закуската по тъмно, неговият гонг се чувал винаги по едно и също време, никога нито по-рано, нито по-късно. Когато Туншан задал въпроса, той похвалил готвача, а отговора на Сюфън бил гладко полиран и в него нямало следа от гордост. Туншан попитал отново: „… А какво правиш ако има мъгла и дъжд, за да не могат другите монаси да останат с погрешно впечатление? Те биха могли да си помислят, че готвачът зависи от звездите и луната в прецизността си.“ Днес имаме будилници и други прибори, показващи ни времето, но не можем да работим точно и прецизно докато не полираме своя Дзен и не бъдем господари на положението. Ние трябва да управляваме времето, а не то да управлява нас. Туншан искал Сюфън да разкрие тайната си пред останалите монаси. Смятате, че са разбрали?
Генро:
Ако Туншан беше попитал мен, какво бих правил в случай на дъжд и мъгла, бих му отговорил, че щях да гледам дъжда и да се наслаждавам на мъглата.
Фугаи:
Извинете, но Сюфън вече отговори.