В храма, който хората наричали „Часовниковата кула на Свещените Дървена“, живял някога Юанмън.
Една сутрин при него дошъл един чиновник (от департамента) и попитал: „Какво става? Узряха ли свещените плодове?“
„Нито едни от тези плодове от никого, никога и пито веднъж не е бил наричан зелен“. — отговорил Юанмън.
Ньоген:
Прасковата започва да дава плодове след три години, други дървета — след осем. Свещените дървета по-скоро биха могли да пораснат в двора на храма, отколкото където и да било на друго място. Китайският чиновник разбира се знаел, че става въпрос за плодовете на мъдростта, и искал да види Дзена на Юанмън в действие — и не след три години или осем, а веднага. Той не искал да чака.
В отговора на Юанмън проличал плода на Дзен. Познанието идва постепенно докато човек наблюдава узряването, на плода, но реализацията на Дзен става по-късно, когато плодът узрява и става червен.
Генро:
Неговият Дзен не е узрял. Думите му са безцветни.
Фугаи:
Обичам този зелен плод.
Ньоген:
В това дзен-до, съдейки по наименованието му, имаше Дзен. Когато питат какъв Дзен човек може да получи тук, как да се отговори на този въпрос? Ние не докарваме своя Дзен, когато влизаме в ново жилище, не го оставяме и в предишното. Не го разделяме на части, за да го набутаме по джобовете си. Когато палим лампадата и фимиама започва да ухае, нашият Дзен пламва, заливайки жилището ни от пода до тавана, насищайки всяко ъгълче. Дай надлежното на молещия или му стисни ръката. Умен ли е задал въпроса или глупав — няма никакво значение. Той също е имал Дзен, който никой не нарича зелен.
Генро:
На дървото свещено
свещени плодове растат.
Колко са?
Един, два, три.
Те са още неузрели.
но не са зелени.
Вземи и ги откъсни.
Твърди са като гюлета.
Когато китайският чиновник
се опитал да отхапе
от плода от дървото на Юанмън
в свещената часовникова кула.
той си счупил зъбите.
Той не е знаел, че размерите на плода
са такива, че вместяват
небето и земята и всичко живо на нея.