Туаншан казал на монасите си: „Вие, монасите, трябва да знаете, че в будизма има Висше“.
Фугаи:
Когато човек се опитва да познае Висшето, пада по-надолу.
Един монах излязъл напред и попитал: „Какво представлява висшият будизъм?“
Фугаи:
Монахът е бил излъган от Будите и патриарсите.
Туаншан отговорил: „Това не е Буда“.
Фугаи:
Продавайки каша под вида на първокласно телешко месо.
Ньоген:
Дзен-монахът с всички сили се опитва да достигне до нето, превъзхождащо обичайното будистко знание. Той прилича на кон, вързан за стълб и препускащ в галоп след вързаното за юздата пред носа му сено. Единственият изход за коня е да спре да препуска, да остави юздата да се изплъзне и да изяде сеното.
Туаншан просто не искал да поощрява новаците в стремежа им към Висшето, но когато го попитали за висшето значение, той бил принуден да отговори: „Това не е Буда“. Тук Буда олицетворява Просветлението, а не лицето, постигнало просветлението преди 25 века.
Генро:
Туаншан с толкова добър. Той прилича на дядо или баба, които, забравили за възрастта си, играят с внучетата, без да обръщат внимание на зрителите. Последователите на неговото учение трябва да помнят това и да бъдат благодарни за неговата добрина.
Фугаи:
Когато се опитваш да си върнеш дълга, пак потъваш в големи дългове.
Ньоген:
Туаншан бил един от основателите на школата Сото. След Фугаи не е имало по-голям учител. Школата Ринзай сигурно би се отнесла с презрение към отговора на Туаншан, смятайки, че монахът заслужава удар с тоягата. Това прилича на по-скоро на студена зима, отколкото на пролетен ветрец. Американците могат да изберат която и да било школа в зависимост от техния вкус.
Генро:
Дзснът на Туаншан е украсен с добродетел и медитация.
Фугаи:
Това е безценно.
Генро:
Безцелно заблуждавайки…
Фугаи:
Той с вече доста остарял.
Генро:
Сянка… с чашата.
Щастие е да знаеш, че тази сянка
трови този, които пие виното.
Трябва да се срамуваш от себе си.