Кюшуан казал на своя ученик Яншуан: „Цял ден говорихме за Дзен“.
Фугаи:
И двамата ли имате езици?
„Какво постигнахме в края на краищата?“
Фугаи:
Безформени думи.
Яншуан начертал линия във въздуха.
Фугаи:
За какво са притесненията?
Кюшуан продължавал: „Добре беше това, което правихме с теб. Ти можеш да излъжеш някой друг“.
Фугаи:
Учителят загубил играта.
Генро:
Има стотици хиляди Самадхи и безбройни будистки предписания, но всички те включват линията, начертана от Яншуан. Ако някой желае да разбере нещо извън тези Самадхи или внимателно да изследва най-добрите предписания, погледнете тука, за да видите какво ще направя.
Фугаи:
Лош подражател.
Генро:
Чудото на тези двама монаси превъзхожда чудото на Магелан.
Фугаи:
Двете чуда са халюцинации.
Цял ден свирепства престорената битка.
Буря в чаша вода.
Какво постигнаха в края на краищата?
Нито думи, нито мисъл.
Пропъждат с пръсти облаците.
Пръстът промушва пустотата, опитвайки се
да направи дупка в нея.
Когато облаците си отиват, небето
става безпределно.
Ньоген:
Веднъж, когато Кюшуан си почивал, при него дошъл Яншуан и го поздравил. Съненият Кюшуан се обърнал към стената. Яншуан попитал: „Защо направи така?“ „Все още сънувам“. — отговорил Кюшуан. „Не би ли могъл да ми го обясниш?“ — попитал Яншуан, излязъл от стаята и след минута се върнал с легенче вода, за да може Учителят да си измие лицето. След малко и Дзянен дошъл да поздрави Учителя си и тогава Кюшуан казал: „Ето братът-монах току що изтълкува моя сън. А какво е твоето тълкувание?“
Дзянен излязъл от стаята и се върнал с чаша чай за Учителя. Кюшуан отбелязал: „И двамата направихте чудо като Магелан, по предположението, извършващо чудеса, но трябва да поздравя Буда Шакямуни, че той има такива добри ученици в Китай почти две хиляди години след смъртта му.“