Юшуан попитал един новопристигнал монах: „Откъде си?“
Фугаи:
Харесва ли ви атмосферата?
Монахът отговорил: „От Южното езеро“.
— „Много ли вода има в езерото?“
Фугаи:
Все още те интересува езерото?
„Малко“. — отговорил монахът.
Фугаи:
Той погледнал езерото.
„Толкова дъжд се изсипа, защо не се е напълнило с вода?“ — попитал Юшуан.
Фугаи:
Юшуан наистина е поканил монаха да хвърли поглед на езерото.
Монахът мълчал.
Фугаи:
Сигурно се е удавил.
Ньоген:
Дзен-монасите обичат да живеят в непосредствена близост до природата. Повечето китайски манастири са построени в планините или до някое езеро.
Дзен привежда многобройни диалози между Учителя и монасите за красотата на природата, но сред монасите изглежда има такива, които се смятат за твърде много потопени в природата. Те са истински последователи на Дзен, за разлика от дърдорковците с целия вдиган от тях шум.
Генро:
Ако бях на мястото на монаха бих казал на Юшуан: „Ще изчакам докато не изчистиш дъното“.
Фугаи:
За щастие монахът си замълчал.
Ньоген:
Генро понякога ми прилича на… с неговата ненужна аргументация.
Генро:
Нишката на кармата минава през всичко.
Фугаи:
Всичко може да се разглежда като коан.
Признанието го прави барикада. Ако погледнете вътре, ще видите, че там няма никаква барикада.
Генро:
Горкият монах питал за езерото.
Напред! Скачай и плувай.
Направи е въображаем път в небесата.