Веднъж корейци помолили един художник от Шение (Китай) да направи дървена статуя на Авалокитешвара с човешки ръст.
Работата била завършена, статуята пренесена на пристанището, за да бъде натоварена на кораба, но тук се случило така, че статуята сякаш се залепила за брега и нищо не могло да я помръдне. След преговори между корейците и китайците било решено статуята да остане в Китай. Тогава статуята си възвърнала нормалното тегло и по-късно била осветена в храма Минчан.
Един човек отишъл да се поклони на статуята и казал: „В сутрата четем, че Авалокитешвара притежава вълшебна сила, и по всичките десет (земи) страни няма място, където да не се е проявил. Защо тогава свещената статуя се отказа да отплува за Корея?“
Ньоген:
Изглежда художникът е създал такава прекрасна статуя, че китайците не са искали да се разделят с нея. Суеверията и масовата психология са допълнили останалото.
Авалокитешвара символизира любовта, добротата и мъдростта. Художникът е успял да го отрази в статуята. Всеки монах може да изрази тези неща с всевъзможни други средства.
Корейците е трябвало да използват своята култура, за да създадат свой символ.
Генро:
В Дзен има следната поговорка: „Хиляда езера отразяват хиляда луни. Ако няма облаци, небето се разширява безгранично“. Много корейци са постигнали Дзен и са създали образът на Авалокитешвара, използвайки свои сили и символи.
Ньоген:
Което и да било място, където се е проявявал, е Земята. Защо тогава трябваше да отплава за Корея?
Генро:
Който крие очи.
никога няма да види Авалокитешвара.
Защо пит моли чужденеца
да му издяла статуя от дърво?
Неподвижната статуя на брега —
това не е Авалокитешвара.
Светците в храма — не са Авалокитешвара.
Празен се върна корабът в Корея.
Но човекът, отворил очи.
нима той не е Авалокитешвара?