Веднъж, когато Лпндзъ садил бор в манастирската градина, неговият Майстор, Хуанпо, минавайки покрай него, казал: „Покрай манастира е пораснал толкова хубав храсталак, защо садиш и това дърво?“ „По две причини, — отговорил Линдзъ, — първо, да украся нашия манастир с това вечнозелено дърво, и второ, да дам приют на монасите от следващото поколение“. След това Линдзъ трамбовал три пъти почвата с мотика, за да укрепи дървото. „Не мога да се меря с твоето самоутвърждаване“, — казал Хуанпо. Линдзъ не обърнал внимание на своя Учител и промърморил: „Всичко е готово“, — и пак три пъти трамбовал почвата. „Благодаря ти, моето учение ще остане на света“, — казал Хуанпо.
Ньоген:
Линдзъ символизирал своя Дзен, посаждайки дърво край манастира, в който получил Дхарма, но той не искал някой да забележи това преди бора да порасне. Неговият Учител много добре разбирал мисълта му, но искал да го провери, затова водил разговора, все едно че проверявал манастирската градина. Отговорите на Линдзъ изглеждали така, сякаш не са свързани с Дзен. Дзен трябвало да бъде запазен по този начин. Какво друго, освен думи на благодарност би могъл да каже Учителят?