Веднъж Дзюфън започнал лекцията си с това, че демонстрирал на една малка площадка дървен балон.
Фугаи:
Крива краставица.
Дзюантъ тръгнал след балона, вдигнал го и сложил на мястото му.
Фугаи:
Кръгла диня.
Ньоген:
Когато Юану четял лекции за поемите и коаните на Дзюту, той подлагал на критика всичко, строфа по строфа, след това публикувал книга с критика на творчеството на Юанту под названието „Събрание на синята скала“. След смъртта му неговият ученик Таю събрал всички книги, наредил ги пред храма и ги изгорил. Това, което Учителят бил затворил в някаква форма, ученикът е длъжен да разруши, за да предотврати учението да се превърне в празна черупка. Западните философи създават своя теория, след това последователите започват да я подновяват докато от оригинала не остане и прашинка. В Дзен се казва: „Убий Буда и патриарсите — само така ще им дадеш безсмъртие“.
Генро:
Дзюфън започнал, но не завършил. Дзюаншъ завършил, но не започнал. И двамата не са достигнали завършеност. Я ми кажете, монаси, кой е по-добрия?
Ньоген:
И едното, и другото е лошо.
Фугаи:
Когато ручеят минава през бамбукова гора, водата му става зелена. Когато вятърът духа в разцъфнали градини, неговото дихание става ароматно.
Генро:
Дръж го или го пусни.
Фугаи:
Ни повече, ни по-малко.
Генро:
Учителят и ученикът си противоречат.
Фугаи:
Истинско единомислие.
Генро:
Дзен на обучаващите се в света.
Фугаи:
Истинският студент никога не учи.
Генро:
Не прави от този коан образец.
Фугаи:
Прекрасен пример.