Един монах дошъл от Чиашуан и се поклонил. Каогин веднага го ударил.
Фугаи:
Коанът става ярък, жив.
Монахът казал: „Специално дойдох при вас и изразих уважението си с поклон. Защо ме ударихте?“
Фугаи:
За какво приказваш? Защо не се поклони повторно?
Каогин пак ударил монаха и го изгонил от манастира.
Фуга:
Чистото злато има златист блясък.
Монахът се върнал при своя Учител и му разказал за случилото се.
Фугаи:
Добре е когато хората имат какво да си кажат.
„Разбра ли, или не?“ — попитал Чиашуан.
Фугаи:
Какво може да се направи с една умряла змия?
„Не, не разбрах“, — отговорил монахът. „За мой късмет ти не си разбрал, — казал Чиашуан, — иначе щях, да онемея“.
Фугаи:
Добър контраст по отношение на действията на Каогин.
Ньоген:
Генро прибавя обичайната си забележка, но не си струва това да се превежда.
Генро:
Монахът се покланя. Каогин бие.
Фугаи:
Какво бихте направили, ако монахът не се беше поклонил и вие не го бяхте ударили?
Нов етикет за манастира, въпреки договора. Не само Чиашуан си държи устата затворена. (Двойна гаранция.)
Ньоген:
Американският Дзен подминава писането на книги, изнасянето на лекции, погледа към теологията, философията. Някой трябва да стане и да разпердушини всичко, преди истинската Дхарма да се възцари в тази страна на свободата и справедливостта.