Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

69. Правителственият чиновник

Ньоген:

Чиенчао бил не само високопоставен чиновник, но бил също старши „студент“ докато неговите подчинени били новаци в Дзен. Той е искал да им преподаде урок по Дзен и затова докарал урока до края. Описаният случай по-скоро е станал не в служебно помещение, а в манастир, и този анекдот се отнася най-вече за Дзен.

Един от чиновниците разпознал в минаващите хора монаси с проницателност, която в дадения случай не заслужава поощрение. „Не“-то на Чиенчао е безусловно „не“, отхвърлящо го в хиляди проявления. Неговият подчинен се опитал изкуствено да определи това, което не се нуждае от определение. Ако бях на мястото на Чиенчао, отново бих казал не. Чиенчао е добър и казал: „Хайде да проверим“.

Когато монасите се обърнали, този служител би могъл да си помисли: „Нали казах!“ — за да се избави от фразата: „Е, нали ви казах“, — произнесена от Чиенчао.

Генро:

Чиенчао е гледал на югоизток, докато умът му е бил обърнат на северозапад.

Ньоген:

Веднъж на Шои-шаку му гостувал един известен журналист. Шои-шаку надълго и нашироко говорил за политика, за положението в света докато гостът не издържал: „Тези неща са ми до болка познати. Дойдох за да разбера Дзен. Моля те да поговорим за това“. Шои-шаку спокойно отговорил: „Тъкмо за това говорих“. Тогава журналистът разбрал в какво се състои работата му, и получавайки сутрин и вечер своя сандзен, развил такова качество на ума, което извисява човека над целия свят.

Преди много години се бях уединил в една хотелска стая в С., приемайки посетители, присъединяващи се към моята медитация. Веднъж в стаята влезе един пиян човек и заяви: „Знам, дзенските монаси викат. Искам да чуя това от вас“. „Нямате право пиян да се включите в медитацията. Излезте моля“, — казах аз.

На следващия ден той дойде пак, присъедини се към медитацията, и това продължи цяла седмица. Ние не говорихме, но медитирахме заедно. На следващата година отидох пак в този хотел и той се появи отново. Нарекох го Кото, което означава „Стара лампа“.

Изминаха няколко години. Ние ни са казахме нито дума и един ден случайно прочетох във вестника, че е починал. В съобщението се казваше, че той бил управител на една дъскорезница и загинал по време на пожар, спасявайки оборудването.

Неговите приятели му отдадоха последни почести, аз, събирайки длани, казах: „Старата лампа все още гори“. Аз никога не съм му показвал медитация, и той никога не ме е молил за това.