Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

98. Чинчин организира игра

Фугаи:

Много отговорна длъжност.

Фугаи:

Генералът дава заповед на войниците си.

Ньоген:

Във всяко дзен-до има статуя или платно изобразяващи Манджушри или Бодхидхарма.

Фугаи:

Наистина той е старшият монах.

Ньоген:

В „Диамантената Сутра“ четем: „Субхути, този, който казва, че Татхагата идва или си отива, седи или лежи, не разбира смисъла на моето учение“.

Фугаи:

Той отлично се справя с длъжността си.

По-късно Яну направил коментар на този диалог. Чинчин изиграл великолепна сцена. Методът на старшия монах с много добър, за да наниже девет спирални раковини.

Фугаи:

Според мен в това няма нищо хубаво.

Ньоген:

Веднъж попитали Конфуций как се нанизват девет спирални раковини, на което той не могъл да даде никакъв отговор. Една жена му дала съвет. Трябвало да се налее мед в острието на раковината и да се пусне мравка, която ще направи дупка и ще прекара връвта. „Това е така, но за да разединя свързани халки, аз имам друг метод“.

Фугаи:

Хайде да видим.

Ньоген:

В Китай бил задаван и друг въпрос — загадката със свързаните халки, която не могъл да разгадае нито един мъж, а жената ги разчупила с чук.

Яну продължавал: „Ако старшият монах беше питал мен, аз бих отговорил: «Пътят е като огледало. Той не се движи, но отразява всичко, което се движи по него.»“

Фугаи:

Счупете това огледало.

Генро:

Ако някой ме беше попитал не за това как да нанижа раковините или разединя халките, а за това какво трябва да прави Манджушри, бих го ударил с тоягата преди да успее да ме попита. Ще попитате защо? Защото този, който обработва полето, трябва да прави само това, което му е заповядано, както и този който събира дърва.

Ньоген:

Това е заповедта на Манджушри.

Фугаи:

Чинчин показва тялото на закона, Ян говори за Нирманакая, приложението, а Генро описва Самбхогакая, резултатите. Ако бях на мястото на монаха, който беше управител, аз бих ударил с тоягата старшия монах и бих го освободил от сана още същия ден.

Генро:

Нанизвайки раковини или разединявайки халки.

Фугаи:

Истинската мъдрост не размишлява.

Генро:

Колелото на Дхарма се върти въпреки всичко.

Фугаи:

Великата мъдрост е като великата глупост.

Генро:

Конфуций е мъдър, но не може да победи жената.

Фугаи:

Родена, а не направена.

Генро:

Старата ела расте на покритата със сняг скала.

Фугаи:

Побиват ме тръпки.

Генро:

Ранният цвят на сливата се появява, предчувствайки пролетта, и се усмихва, показвайки се иззад оградата.

Фугаи:

Обичам аромата му.