74. Избран е основател на манастира

Когато Кишуан изучавал Дзен под ръководството на Пайчуан, той работел като готвач е манастира.


Фугаи:

Мирно дзенско семейство.


Шума Тоито дошъл в манастира, за да каже на Пайчуан, че е намерил добро място за манастир в планината Такиешан и наредил да се избере нов майстор, преди да се положат основите на манастира.


Фугаи:

Че кой не би могъл да живее там?


Пайчуан попитал: „Какво ще кажеш за мен?“


Фугаи:

Не се шегувай.


Шума Тоито отговорил: „Тази планина е предназначена за процъфтяващ манастир. Вие сте родени да бъдете бедни, затова ако живеете по този начин, ще имате само петстотин монаха. Дали не бихте могли да намерите подходящ човек сред монасите си?“


Фугаи:

Къде ви е окото, което ще определи, кой става за тази работа?


Шума Тоито продължил: „Мисля, че Кишуан, готвачът, е подходящ“.


Фугаи:

Глупости!


Тогава Пайчуан извикал Кишуан и му казал, че трябва да отиде да основе манастира.


Фугаи:

По добре е да се тръгне с малко багаж.


Старшият монах чул разговора и се хвърлил в нозете на Учителя с думите: „Никой не може да твърди, че готвачът е по-добър от старшия монах“.


Фугаи:

Вие самите не знаете.


Тогава Пайчуан събрал монасите, обяснил им ситуацията и казал, че този, който правилно отговори на неговия въпрос, ще бъде кандидата.


Фугаи:

Честен съдия.


Пайчуан посочил каната с вода, която стояла на пода, и попитал: „Без да го назовавате, кажете ми какво е това?“


Фугаи:

Представям си блесналите очи на Учителя.


Старшият монах казал: „Това не може да се нарече дървена обувка“.


Фугаи:

Ама че старши монах!


Понеже никой друг не отговорил, Пайчуан се обърнал към Кишуан. Последният излязъл напред, закачил каната с крак и излязъл от стаята.


Фугаи:

Нищо ново.


Пайчуан се усмихнал: „Старшият монах отпада“.


Фугаи:

Честен съдия.


Китуан оглавил новия манастир, където живял дълги години и обучил хиляди монаси по Дзен.


Фугаи:

Не само хиляди монаси, но и всички Буди сега, в миналото и бъдещето, всички Бодхисатви от десетте посоки.


Генро:

За късмет Пайчуан бил поставил каната така, че монахът е успял да я събори. Да предположим, че ви посочвам южната планина и ви казвам. „Не я наричайте южна“. — как ще я назовете тогава? Ако не можете да я назовете дървена обувка, не се отличавате с нещо по-добро от старшия монах. Не можете да я преобърнете така, както Кишуан каната. Какво да се прави тогава? Всеки един от вас, който има истински Дзен, ще ми отговори веднага.


Фугаи:

Ще ритна Учителя с крак. Дори всички монаси да са били глупаци, никой от тях не би могъл да каже: „Дървена обувка“, гледайки планината.


Ньоген:

Когато Фугаи каза, че ще ритне Учителя, изглежда е имал предвид двамата: и Пайчуан, и Генро. Ако аз бях на мястото на Генро, бих посочил бамбуковата метла зад вратата и бих казал на монасите да я назоват, без да я наричат метла. Не можете да я наречете кошче за отпадъци и не можете да я ритнете. Ако бях на мястото на Фугаи, бих взел метлата и бих измел двора.


Генро:

Просто вдигни каната и премери дълга ли е тя или къса.


Фугаи:

Какво се каните да направите с нея? Тя няма размери. Как може да се каже, къса ли е тя или дълга?


Генро:

Така, игнорирайки измерването, да се представи вътрешното съдържание.


Фугаи:

Виж какво може да стори един крак.


Генро:

Един удар с крака и манастирът е основан от Кишуан. (Този крак ще трябва да смели пустотата на прах).

Загрузка...