90. Счупеният поднос

Един монах живеел е малка колиба, която наричал „фънтън“ („тучно поле“), в продължение на тридесет години.


Фугаи:

Може би не е знаел как да се измъкне от там?


Той имал само един глинен поднос.


Фугаи:

Скъпите неща не винаги са ценни.


Веднъж, както си размишлявал, монахът без да иска счупил подноса.


Фугаи:

Истинското съкровище се показва изпод отломките.


Всеки ден Учителят молил своя ученик да намери нов поднос.


Фугаи:

Защо искаш да получиш нов поднос?


Всеки път ученикът донасял поднос, а учителят го хвърлял на земята с думите: „Не ми трябва това, върни ми стария“.


Фугаи:

Аз бих вдигнал рамене и бих се разсмял.


Ньоген:

Никой не знае как се е казвал този монах, и неговите думи: „Не ми трябва това, върни ми стария“ — са достойни за увековечаване.


Генро:

Ако бях ученикът, бих казал: „Ще изчакам докато слънцето се покаже то запад“.


Фугаи:

Аз бих го потърсил преди да се родя.


Генро:

Той е счупен.


Фугаи:

Цял поднос остава.


Генро:

Тичай бързо да го вземеш.


Фугаи:

Мигът изчезва във водата.


Генро:

Ученикът не е могъл да разбере това.


Фугаи:

Той се е върнал при него.


Генро:

Назови железният чайник камбана.


Фугаи:

Може земята да се нарече небе, какво ще се случи?

Загрузка...