Един монах живеел е малка колиба, която наричал „фънтън“ („тучно поле“), в продължение на тридесет години.
Фугаи:
Може би не е знаел как да се измъкне от там?
Той имал само един глинен поднос.
Фугаи:
Скъпите неща не винаги са ценни.
Веднъж, както си размишлявал, монахът без да иска счупил подноса.
Фугаи:
Истинското съкровище се показва изпод отломките.
Всеки ден Учителят молил своя ученик да намери нов поднос.
Фугаи:
Защо искаш да получиш нов поднос?
Всеки път ученикът донасял поднос, а учителят го хвърлял на земята с думите: „Не ми трябва това, върни ми стария“.
Фугаи:
Аз бих вдигнал рамене и бих се разсмял.
Ньоген:
Никой не знае как се е казвал този монах, и неговите думи: „Не ми трябва това, върни ми стария“ — са достойни за увековечаване.
Генро:
Ако бях ученикът, бих казал: „Ще изчакам докато слънцето се покаже то запад“.
Фугаи:
Аз бих го потърсил преди да се родя.
Генро:
Той е счупен.
Фугаи:
Цял поднос остава.
Генро:
Тичай бързо да го вземеш.
Фугаи:
Мигът изчезва във водата.
Генро:
Ученикът не е могъл да разбере това.
Фугаи:
Той се е върнал при него.
Генро:
Назови железният чайник камбана.
Фугаи:
Може земята да се нарече небе, какво ще се случи?