48. Будизмът на Тячуан

Веднъж Тячуан попитал един от учениците на Паофу, които гостувал: „Как вашият Учител ви учи на будизъм?“ „Нашият Учител. — отговорил монахът. — ни казва да си затворим очите, за да не видим нещо лошо, да си запушиш ушите, за да не чуем нещо лошо, да спрем мисловната си дейност, за да не формулираме лъжливи идеи“. Тячуан казал: „Аз не те карам да си затваряш очите, защото нищо няма да видиш, не те карам да си запушиш ушите, защото нищо няма да чуеш, не те карам да спреш мисловната си дейност, защото не ще можеш изобщо да формулираш някаква идея“.


Ньоген:

Този монах е бил много млад и новак в Дзен. Умът му непрекъснато се обръщал към лоши неща и се е привързвал към безполезните. Неговият Учител му изнесъл урок от азовете на Дзен, но понеже такъв род наставления се дават индивидуално, монахът е трябвало да каже: „Моят Учител ми казва…“ Указанията на Тячуан безспорно са трудни за този младеж.

Ако не сте привързани към нещата, които можете да видите, те просто ще хвърлят сянка на очите ви и ще отминат без да оставят следа върху огледалото на разума.

Ако не обръщате особено внимание на това, което можете да чуете, нито звук не ще се задържи във вас.

Можете да си мислите: „Това е вярно, онова — погрешно“, — но не сте в състояние да пренесете неизменна картината от миналото в бъдещето, и днес тя е вече друга (в сравнение с вчерашната).


Генро:

Не ви карам да си затваряте очите. Само ми кажете какво са вашите очи? Не ви карам да си запушвате ушите, само ми кажете какво са вашите уши? Не ви карам да спирате мисловната си дейност. Кажете ми само какво е вашата мисловна дейност?

Някои от вас не си затварят очите по време на медитация. Защо не чувате беззвучните звуци? Защо не формирате мисъл, лишена от форма?


Ньоген.

Безсмислено е да гледате докато не създадете свой образ, безсмислено е да чувате докато не можете да фиксирате чутото. Не съществува мисловна форма докато не я построите само.

Загрузка...