46. Идеограмата, означаваща „разум“

Един стар монах нарисувал китайската идеограма „разум“ на вратата, прозореца и стената на малката си къща. Фаен сметнал това за неправилно и го поправил с думите: „Вратата трябва да има означение за врата, а прозорецът и стената също трябва да имат свое обозначение“. Суанху казал: „Вратата няма нужда от означаване, както нямат нужда от означаване и прозорецът, и стената“.


Ньоген:

Старият монах разглеждал вратата, прозореца и стената като проява на разума. Той приличал на Хегел, който виждал света като голям мисловен процес, с тази разлика, че Хегел бил потопен в теорията, а монахът се бил освободил от нея. Докато абсолютния идеализъм на Хегел се прикрепя към нещо, за да го оформи като действителност, монахът е излязъл извън границите на мисъл, имена и названия и решил да живее в къща, в която вратата, прозорецът и стената не са нищо друго освен разум.

Фаен отчасти е подкрепил монаха, но го е изразил по-различно от него. Той е трябвало да му каже: „Аз съм доволен от врата, прозореца и стената. Защо си закачил върху тях етикета на разума?“

Суанху разбирал, че нещата проявяват себе си и без име.


Генро:

Аз бих написал „прозорец“ на вратата, „стена“ на прозореца, „врата“ на стената.

Загрузка...