Тичуан с двамата му старши монаха Паофу и Чуанчин предприел пътуване, с цел да види известната картина, изобразяваща божур.
Фугаи:
Трябва да свалите воала от очите си.
Паофу казал: „Прекрасен божур!“
Фугаи:
Не позволявай на очите ти да те лъжат.
Чуанчин казал: „Не се доверявай много на чувствата си“.
Фугаи:
Аз бих казал: „Не се доверявай много на слуха си“.
Тичуан казал: „Картината вече е развалена“.
Фугаи:
Думите са причина за всички беди.
Ньоген:
Не е работа за монаси да разглеждат картина, но след като вече го правят, трябва да виждат през платното. Преди много години Сото, Майстор по Дзен, отишъл в Чикаго, където бил поканен от един свой приятел, за да види кланиците. Той ми разказа за този случай, когато се върнал в Сан Франциско, и аз забелязах, че монахът не е трябвало да ходи на такова място, но ако вече се е озовал там, той трябва да види всичко до край. На него никак не му се хареса моята забележка, защото се смяташе за доста добросъвестен и, бидейки абат на голям храм в Япония, той не се вслушвал много в думите на един на никого неизвестен американски монах.
Генро:
Паофу се наслаждавал, разглеждайки картината: Чуан-чин се лишил от възможността да получи удоволствие от картината, защото мислил за друго. Когато Тичуан казал: „Това е ужасно, но картината е вече развалена“, — дали с искал да се присъедини към Паофу или да осъди Чуанчин?
Фугаи:
Картината се нуждае от шлифовка на разума.
Помага ли цветовата гама
да се усети мириса на цветята?
Острата миризма е неприятна.
Пчелите и пеперудите
с удоволствие прехвърчат
край цветето.
Генро:
Хората са същите насекоми, привлечени от цветето.
Фугаи:
За какво цвете говориха монасите — за живо или нарисувано?
Генро:
Виж знака: „Не пипай!“