Гордост и предразсъдъци

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

На другата сутрин по време на закуска мистър Бенит каза на съпругата си:

— Надявам се, скъпа, че сте поръчали хубава вечеря, защото имам основания да очаквам още някого край семейната трапеза.

— За кого ми говорите, скъпи? Аз никого не чакам — освен ако Шарлот Лукас реши да намине, а моите ястия са й винаги вкусни. Хубавата храна у тях е рядкост.

— Личността, която имам пред вид, е мъж, и то непознат.

В очите на мисис Бенит проблеснаха искрици.

— Мъж, и то непознат? Това ще е мистър Бингли. Ах, Джейн — и да не каже нито дума, хитруша такава! О, много ще се радвам да се видим с мистър Бингли. Но чакайте… Боже мой! Каква беда! Днес никъде нямаше риба. Лидия, любов моя, удари звънчето. Трябва да поприказвам с Хил начаса.

— Не е мистър Бингли — спря я съпругът й, — става дума за човек, когото не познавам.

Всички останаха изненадани; и той изживя удоволствието да бъде засипан с въпроси едновременно от жена си и от петте си дъщери.

Изчака известно време, за да се наслади на любопитството, след което им разправи следното:

— Преди около месец получих ето това писмо, но отговора изпратих едва преди две седмици, защото сметнах, че случаят е щекотлив и трябва да се пообмисли. Писмото е от моя братовчед мистър Колинс, който след смъртта ми ще има правото да ви изхвърли от този дом, когато пожелае.

— О, скъпи — извика съпругата му, — не мога да ви слушам. Не ми говорете за този омразен човек. Ужасно е, че цялото наследствено имущество ще се отнеме от собствените ви деца; да бях на ваше място, отдавна да съм направила нещо по този въпрос.

Джейн и Елизабет се опитаха да й разяснят смисъла на завещание по реда на унаследяването, И преди бяха опитвали, и то неведнъж, но това бе тема, по която мисис Бенит не бе в състояние да разсъждава хладнокръвно; сега пак продължи да брътви разярено срещу жестокостта да се отдаде цяло едно имущество, и то на семейство с пет дъщери, на някакъв човек, напълно чужд и непознат.

— Зная, несправедливо е и нищо не оневинява мистър Колинс, че наследява Лонгборн. Но ако ме оставите да прочета писмото, начинът, по който се изразява, може да ви поуспокои.

— А, не, не, не, в никакъв случай; какво нахалство, да седне да ви пише, какво лицемерие! Ненавиждам неискрени доброжелатели. Предпочитам да се кара с вас, както се караше баща му.

— По всичко личи, че има синовни угризения — сега ще чуете.

— Ето, чухте ли, мисис Бенит?

— И тъй, в четири часа ще трябва да очакваме този миролюбец — заключи мистър Бенит и сгъна писмото. — По всичко изглежда да е извънмерно добросъвестен и учтив млад мъж; не се и съмнявам — ще се сдобием с безценен познат особено ако лейди Катрин е тъй любезна и му позволи да ни гостува и втори път.

— В думите му за момичетата се крие здрав разум; и ако наистина е склонен да им направи някакви отстъпки, не съм аз тази, която ще го разколебава.

— Макар да не разбирам как точно мисли да направи отстъпките, които смята, че ни дължи, това желание му прави чест — обади се Джейн.

Елизабет бе особено поразена от дълбокото му почитание към лейди Катрин, както и от готовността да кръщава, да венчава и да погребва своето паство винаги и по всяко време.

— Според мен е странна птица — каза тя. — Не мога да си го представя. Стилът му е много надут. И какво значи това, че бил правоимеющият наследник? Не вярвам да е готов да се откаже, щом има възможност да унаследи. Как мислите, това благоразумен човек ли е, сър?

— Не, мила, не е. По-вероятно да е тъкмо обратното. От писмото му лъха угодничество и самолюбие и то го обрисува. Нямам търпение да го видя.

— От гледна точка на композицията — заяви Мери — писмото е безпогрешно. Наистина образът за маслинената клонка не е съвсем оригинален, но го намирам за сполучлив.

Що се отнася до Катрин и Лидия, те не се трогнаха ни от писмото, нито от неговия съчинител. Невероятно беше този техен братовчед да се появи в червена офицерска униформа, а през последните няколко седмици очите им бяха единствено в мъжете, облечени по този начин. На майка им обаче писмото на мистър Колинс се бе отразило твърде благоприятно и самообладанието, с което се готвеше да го посрещне, изненада и съпруга, и дъщерите й.

Мистър Колинс се появи на уреченото време и бе посрещнат любезно от цялото семейство. Истина е, че мистър Бенит бе твърде сдържан; но жените бяха словоохотливи, а и мистър Колинс не се нуждаеше от подкани, нито бе склонен да мълчи. Беше висок, тежко сложен двайсет и пет годишен мъж. Изражението му бе сериозно и достолепно, обноските — надути. Едва що седнал, похвали мисис Бенит за хубавите й дъщери, довери, че бил чувал за красотата им, но че в дадения случай видяното далеч надминавало всичко чуто; и додаде, че вярвал в най-близко време да ги види щастливо задомени. Тази вежливост раздразни някои от слушателите му, обаче мисис Бенит, жадна за всеки комплимент, откликна възбудено:

— Много сте мил, повярвайте ми, господине; от все сърце желая да сте прав; защото иначе ги чака несрета. Нещата стоят много особено.

— Намеквате, смятам, за унаследяването на имота.

— Така е, господине. Сам ще признаете, това е тежка участ за дъщерите ми. Но не мислете, че виня вас, защото тия неща зависят от случайността. Бог само знае какво ще сполети един имот, унаследен по този ред.

— Аз, госпожо, осъзнавам злата участ на моите любезни братовчедки и имам много да кажа по въпроса, но се възпирам — боя се да не ме помислите за прекалено дързък и несдържан. Искам обаче да уверя младите дами, че идвам с желание да им се възхитя. За сега толкова — когато по-добре се опознаем …

Прекъснаха го с покана да седнат на вечеря; момичетата се спогледаха усмихнати. Но не само те извикаха възторзите на мистър Колинс. Той огледа и похвали и входното антре, и трапезарията, и всички предмети в нея; високата му оценка за всяка вещ би разтопила сърцето на мисис Бенит, да не бе смразяващата мисъл, че ги гледа с очите на бъдещ притежател. Вечерята на свой ред бе също високо оценена; и той поиска да му кажат коя от хубавите му братовчедки я е сготвила тъй възхитително. Но мисис Бенит го постави на място, като заяви рязко, че били достатъчно заможни да плащат на добра готвачка и че момичетата й нямали място в кухнята. Той се извини за нетактичността. Поуспокоена, тя го увери, че не се е докачила; ала той продължи да й се извинява още цял четвърт час.