Гордост и предразсъдъци

ГЛАВА ТРЕТА

Нищо — нито въпросите на мисис Бенит, нито подпитването на петте й дъщери, нищо не можа да изтръгне от съпруга й задоволително описание на мистър Бингли. Как ли не го подхващаха: с преки въпроси, с хитроумни предположения, със заобикалки; той все успяваше да се измъкне, докато накрая се видяха принудени да се задоволят с онова, което им преразказа съседката, лейди Лукас. Описанието бе много задоволително. Сър Уилям бил във възторг. Мистър Бингли се оказал млад, невероятно красив, безкрайно дружелюбен и като венец на всичко възнамерявал да се появи на предстоящия бал с голяма компания. Какво по-чудесно от това! Който е готов да танцува, той е узрял и да се влюби; надеждите за сърцето на мистър Бингли избуяха.

— Да мога да наредя една от дъщерите си в Недърфийлд — сподели мисис Бенит със съпруга си — и да омъжа останалите четири тъй сполучливо, повече не ща!

След няколко дни мистър Бингли върна посещението на мистър Бенит и остана десетина минути при него в библиотеката. Надявал се бе, че ще може да види и младите дами, за чиято хубост вече бе чул; ала срещна само бащата. Дамите бяха по-облагодетелствувани, защото от горния прозорец имаха предимство да се уверят, че той носи синьо палто и язди на черен кон.

Скоро след това му отправиха покана за вечеря; но когато мисис Бенит бе вече подредила меню, достойно за домакинските й дарби, получи се отговор, който отложи всичко. На следващия ден мистър Бингли трябвало да замине за Лондон и съответно не му било възможно да приеме почетната им покана и тъй нататък, и тъй нататък. Мисис Бенит изпадна в униние. Не можеше да си представи каква ще е тази работа в Лондон толкова наскоро след пристигането му в Хъртфордшър; и с разочарование си каза, че той вероятно все тъй ще прехвърча от място на място и никога няма да се задържи в Недърфийлд. Лейди Лукас я поуспокои — тя предполагаше, че е прескочил до града да събере компания за предстоящия бал; а малко след това извести, че мистър Бингли щял да доведе дванадесет дами и седем господа за увеселението. Момичетата се огорчиха от броя на дамите; но в деня преди бала се успокоиха — чу се, че вместо дванадесет, бил довел само шест: петте си сестри и една братовчедка. А когато групата се появи в балната зала, състоеше се едва от петима: мистър Бингли, двете му сестри, съпругът на по-голямата и друг един млад мъж.

Мистър Бингли бе с хубава външност и благородна осанка; имаше приятно изражение и непринудено, естествено държане. Сестрите му бяха изтънчени дами, облечени с много вкус. Зет му, мистър Хърст, не беше кой знае колко изискан, но приятелят му, мистър Дарси, с изящната си, стройна фигура, с красивото си лице и благородния си вид скоро привлече всеобщото внимание; а пет минути след явяването му се разчу, че имал годишен доход от десет хиляди лири. Господата се възхищаваха от мъжествената му външност, дамите го намираха за по-хубав от мистър Бингли, но към средата на бала тъкмо когато всички бяха като запленени, непоносимото му поведение изведнъж ги отблъсна; излезе наяве, че е човек горделив, надменен, на когото с нищо не може да се угоди; а след това и цялото му огромно имение в Дарбишър не бе в състояние да ги накара да забравят противното му, неприветливо изражение и той не бе достоен да се сравнява със своя приятел.

Мистър Бингли скоро се запозна с всички видни личности в балната зала; държеше се дружелюбно и открито, танцуваше всеки танц, съжаляваше, че балът щял да свърши прекалено рано, и обещаваше да устрои бал в Недърфийлд. Какъв чудесен, какъв приветлив човек! Каква разлика между него и неговия приятел! Мистър Дарси танцува веднъж с мисис Хърст и веднъж с мис Бингли, не пожела да го представят на никоя друга дама и през цялата вечер не спря да кръстосва из залата и да разменя по някоя дума единствено със своите приятели. Ясно беше какъв е! Най-горделивият, най-отблъскващият човек на света; и всички изразяваха надеждата никога повече да не го видят сред тях. А най-раздразнена от всички беше мисис Бенит — възмущението й от това негово държане беше прераснало в лична неприязън, защото бе обидил една от собствените й дъщери.

Понеже не достигаха кавалери, Елизабет Бенит трябваше да прекара два от танците на стола; а за известна част от това време мистър Дарси бе застанал толкова близо, че тя дочу разговора между него и мистър Бингли, който бе оставил танца, за да прикани приятеля си да играе и той.

— Хайде, Дарси — каза мистър Бингли, — танцувай и ти. Неприятно ми е да те гледам как стърчиш самичък. По-добре танцувай.

— В никакъв случай. Знаеш, че мразя освен ако дамата ми е позната. А в такова сборище това не е възможно. Сестрите ти са вече заети и в цялата зала няма ни една жена, с която танцът да не се превърне в същинско изтезание.

— Прекалено взискателен си! — възкликна Бингли. — Аз пък до тази вечер не съм срещал толкова много и тъй приятни момичета; някои са истински красавици.

— Ти танцуваш с единствената хубава девойка — заяви мистър Дарси, загледан в най-голямата мис Бенит.

— О, да, по-красиво същество не съм виждал! Но една от сестрите й — седнала е точно зад тебе — е също хубавка и според мен доста приятна. Ще помоля партньорката ми да те представи.

— За коя ми говориш? — Дарси се извърна, впери очи в Елизабет, а като улови погледа й, обърна се отново и изрече студено: — Прилична е, но е недостатъчно хубава за мене; а и сега не съм в настроение да се занимавам с млади дами, пренебрегнати от другите мъже. Върви при партньорката си и се наслаждавай на усмивката й — с мен само си губиш времето.

Мистър Бингли последва съвета му. Дарси отмина; а Елизабет остана да седи, изпълнена с не особено сърдечни чувства към него. Но разказа въодушевено за случката на приятелките си; защото беше жива, весела по природа и всичко я забавляваше.

Вечерта мина приятно за цялото семейство. Мисис Бенит установи, че най-голямата й дъщеря бе успяла да възхити компанията от Недърфийлд. Мистър Бингли беше танцувал с нея два пъти, а сестрите му я бяха удостоили с разговор. И Джейн като майка си бе радостна от това, но бе по-сдържана. Елизабет виждаше, че сестра й е доволна. Мери бе представена на мис Бингли като най-начетената девойка в графството; а Катрин и Лидия не останаха без кавалери за нито един танц, нещо, което все още им се струваше най-важното на един бал. Затова се прибраха в Лонгборн, селото, в което живееха и чиито най-видни обитатели бяха, в най-добро настроение. Мистър Бенит не си беше легнал. Имаше ли интересна книга, той забравяше за времето; а в настоящия случай го изпълваше и любопитство към събитието на вечерта, породило толкова бляскави надежди. В същност очаквал бе жена му да е останала разочарована от новодошлия; но скоро разбра, че се е лъгал.

— Ах! Скъпи мой мистър Бенит — викна тя още от вратата, — каква прелестна вечер, какъв чудесен бал! Колко жалко, че и вие не бяхте. Джейн събуди такова възхищение, не можете да си представите! Всички повтаряха колко е хубава, а мистър Бингли много я хареса и на два пъти танцува с нея. Представяте ли си, скъпи; танцува с нея цели два пъти; нея, единствена от цялата зала, той покани и втори път. Първо покани мис Лукас. Отчаях се, като го видях да я кани; но, слава богу, никак не я хареса: та на кого ли се харесва пък тя; Джейн му взема очите още като я видя да се носи в танца. Заинтересува се за нея, запознаха го и я покани за вторите два танца. Сетне третите два ги изтанцува с мис Кинг, четвъртите два с Марая Лукас, петите два отново с Джейн, шестите два с Лизи, а пък Буланже…

— Ако той имаше капчица милост към мене — викна съпругът й нетърпеливо, — щеше да танцува два пъти по-малко! За бога, стига с тези негови партньорки. О, да беше си навехнал глезена още при първия танц!

— Ах! Скъпи — продължи мисис Бенит, — възхитена съм от него. Толкова да е красив! А пък сестрите му — те са очарователни. Не съм виждала по-елегантни облекла. Дантелата по роклята на мисис Хърст…

Тук отново я прекъснаха. Мистър Бенит не желаеше да слуша описание на тоалети. Тъй тя бе принудена да разкаже нещо друго от преживелиците им и предаде с много горчивина и твърде преувеличено възмутителното грубиянство на мистър Дарси.

— Но Лизи не губи кой знае какво, че не я харесвал — добави тя; — защото това е един неприятен, един отвратителен човек и не заслужава никакво внимание. Толкова е надут и тъй горделив е, че е непоносим! Перчи се насам, перчи се нататък и се мисли за много важен! Не била достатъчно хубава, за да танцувал с нея! Жалко, че не бяхте там, скъпи, та да му дадете да се разбере. Ненавиждам го.