Гордост и предразсъдъци

ГЛАВА ОСМА

В пет часа двете дами се оттеглиха, за да се преоблекат, а в шест и половина поканиха Елизабет за вечеря. На учтивите запитвания, с които я обсипаха — най-съчувствени, за радост на Елизабет, бяха въпросите на мистър Бингли, — тя не бе в състояние да даде много обнадеждаващ отговор. Джейн наистина не беше по-добре. Сестрите, като чуха това, повториха на два-три пъти колко били угрижени, колко било отвратително да страдаш от силна простуда и как самите те мразели да бъдат болни; а сетне изобщо забравиха болната: и това тяхно безразличие спрямо Джейн, когато тя самата не беше сред тях, позволи на Елизабет да възвърне с радост предишната си неприязън.

В същност брат им бе единственият от групата, към когото тя се отнасяше благодушно. Тревогата му за Джейн бе очевидна, отношението му към нея самата — много мило, и това я спря да се чувствува такава натрапница, за каквато според нея я смятаха останалите. Защото те едва я забелязваха. Мис Бингли бе всецяло вдадена в мистър Дарси, сестра й — също; що се отнася до мистър Хърст, съсед по маса на Елизабет, той бе човек отпуснат, живееше единствено за да яде, да пие и да играе на карти, а след като узна, че пред задушеното месо тя предпочита по-простата храна, направо я забрави.

Вечерята свърши н Елизабет веднага се качи при Джейн, а мис Бингли започна да я одумва още щом излезе. Заяви, че не знаела да се държи, била едновременно и горда, и нахална; да разговаря, изобщо не умеела, нямала стил, нито изискан вкус, а пък била и грозна. Мисис Хърст мислеше същото и додаде:

— В същност единственото й достойнство е това, че издържа на дълъг път. Няма да я забравя как се появи сутринта. Приличаше на същинска дивачка.

— Точно така, Луиза. Едвам се овладях. Каква глупост, да дойде чак дотук! И то за какво е хукнала през полето? Защото сестра й била настинала. Видя ли й косата — разрошена, развята!

— Да, да, ами фустата, нали й видя фустата, две педи в кал; а пък наметката, с която уж се мъчеше да се прикрие, беше много по-къса.

— Описанието ти може и да е вярно, Луиза — обади се Бингли, — но аз нищо не забелязах. Според мен мис Елизабет Бенит изглеждаше великолепно, когато влезе тука тази сутрин. А мръсната й фуста не съм я и видял.

— Ха, мистър Дарси, не е възможно да не сте я видели — язвително отвърна мис Бингли — и съм почти уверена, че не бихте желали да видите собствената си сестра в такъв жалък вид.

— Естествено.

— Да извърви три, четири, пет, а и повече мили, до глезените в кал, и то сама, съвсем сама! Защо го прави? Според мен това само говори за някаква отвратителна, надута независимост, за някакво провинциално незачитане на добрия тон.

— То говори за сестринска обич и това ми се харесва — заявява Бингли.

— Опасявам се, мистър Дарси — каза мис Бингли с висок шепот, — че това приключение е попарило възторга ви от хубавите й очи.

— Напротив — отвърна той, — видяха ми се още по-лъчезарни от чистия въздух.

След тези думи се възцари кратко мълчание, а после мисис Хърст поде:

— Ценя високо Джейн Бенит, тя е очарователна и от сърце й пожелавам да си намери богат съпруг. Но с такъв баща и с такава майка, а и с нейните прости роднини, мисля си, че това няма да стане.

— Струва ми се, че от теб чух за чичо й, който бил адвокат в Меритън, нали?

— Да, а другият им чичо пък живеел някъде в лондонския Чийпсайд, в този бедняшки квартал!

— Това е знаменито — възкликна сестра й и двете се заляха в бурен смях.

— Целият Чийпсайд да бе населен само от техни чичовци — възкликна Бингли, — пак щях да я харесвам.

— Но това много ще им попречи да се омъжат за богати и знатни мъже — възрази Дарси.

Бингли не отвърна; ала сестрите му подкрепиха Дарси и подхвърлиха още няколко злобни шеги за сметка на простите сродници на милата им другарка.

Като се навечеряха, състраданието им се възвърна, двете се качиха в стаята й и останаха при нея, докато ги извикаха за кафето. Джейн бе все тъй зле и Елизабет не искаше да чуе да я оставя сама, но когато се стъмни и болната заспа, сметна, че ще е по-скоро прилично, отколкото приятно, да се присъедини към другите долу. Когато влезе в салона, завари ги да играят на карти и бе поканена да се присъедини; но като сметна, че играят с висок залог, тя отказа под предлог, че скоро ще се върне при сестра си, и обясни, че докато е при тях, ще попрочете някоя книга. Мистър Хърст я погледна учудено.

— Нима предпочитате книгите пред картите? — възкликна той. — За пръв път чувам подобно нещо!

— Мис Елайза Бенит презира картите — обади се мис Бингли. — Тя е всецяло отдадена на книгите и не намира радост в нищо друго.

— Не съм заслужила нито похвалата, нито пък укора — възрази Елизабет, — не съм всецяло отдадена на книгите и намирам радост в много други неща.

— Да се грижите за сестра си, за вас е радост, зная — усмихна се Бингли, — и радостта ви ще се увеличи, защото тя скоро ще се оправи.

Елизабет сърдечно му поблагодари и пристъпи към една масичка, където съзря няколко книги. Той веднага й предложи да донесе още; цялата си библиотека.

— Съжалявам, че нямам повече, за да ви услужа и да се похваля. Аз съм човек неук и дори малкото, които имам, и те са ми много.

Елизабет го увери, че й стига онова, което е в стаята.

— Чудно, че баща ми е оставил такава оскъдна книжна сбирка. А каква прекрасна библиотека е вашата в Пембърли, мистър Дарси — обърна се към него мис Бингли.

— И такава би трябвало да е — отвърна той, — защото са я сбирали не едно и не две поколения.

— И вие сам сте допринесли много — непрестанно купувате книги.

— Не мога да оправдая занемаряването на една семейна библиотека в днешно време.

— Занемаряване? Та вие не само не занемарявате, а непрестанно допълвате прелестите на това благородно имение. Чарлс, иска ми се, когато си устроиш собствен дом, поне мъничко да прилича на красивия Пембърли.

— Дано.

— Съветвам те да купиш земя някъде наблизо и Пембърли да ти е образецът. В цяла Англия няма по-хубаво графство от Дарбишър.

— Приемам, готов съм да купя самия Пембърли, стига Дарси да го продаде.

— Говоря ти за избор, Чарлс.

— Да ти призная, Каролайн, вижда ми се по-възможно да се сдобия с Пембърли, отколкото да го наподобя.

Вниманието на Елизабет бе тъй силно привлечено от разговорите, че й бе невъзможно да чете съсредоточено; накрая остави книгата, приближи масата за карти и седна между мистър Бингли и по-голямата му сестра да наблюдава играта.

— Пораснала ли е мис Дарси от пролетта насам? — запита мис Бингли. — Дали ще ме настигне на височина?

— Вероятно. Вече е колкото мис Бенит, ако не и по-висока.

— Копнея да я видя! Не съм срещала по-очарователна личност. Такова самообладание, такива маниери! А колко е културна пък за възрастта си! Каква чудесна пианистка е!

— Винаги съм се чудил откъде всички млади дами намират търпение да се усъвършенствуват в тези изкуства — усмихна се Бингли.

— Всички ли? Какво искаш да кажеш, Чарлс?

— Да, според мен всички до една. Всички рисуват картини, бродират паравани и плетат кесии. Не познавам момиче, което да не владее и трите изкуства, а заговорят ли ми за някоя непозната девойка, първото, което научавам, е колко била усъвършенствувана.

— В това, което казваш за тези обикновени „изкуства“, има много истина — съгласи се Дарси. — Думата „съвършена“ се приписва на не една млада жена, и то само защото умеела да изплете кесия или да избродира параван. Но не съм съгласен, че това се отнася за всички млади дами изобщо. Самият аз смятам, че сред моите познати едва пет-шест са всестранно културни.

— И аз така мисля — откликна мис Бингли.

— В такъв случай — обади се Елизабет — вашето изискване за културна жена е много високо.

— Да, в това понятие аз включвам наистина много.

— О, да! Разбира се — възкликна мис Бингли, — искам, дочух самият този господин да споменава представа за образованост, само те заслужават да се нарекат истински културни. Една жена би трябвало да има широка музикална култура, да умее да пее, да рисува, да танцува, да владее модерни езици и чак тогава да се нарече така; тя трябва да има освен това изискани обноски, хубава походка, приятен глас, да умее да разговаря и да се изразява — иначе няма да заслужава подобно определение.

— Да, трябва да умее всичко това, а към него непрестанно да прибавя нещо още по-съществено — да доразвива ума си със сериозно четиво — допълни Дарси.

— Сега вече не се учудвам, че познавате едва пет-шест културни дами — каза Елизабет. — Дори съм удивена, че изобщо познавате подобна жена.

— Нима сте тъй безмилостна към собствения си пол, та да смятате всичко това почти за невъзможно?

— Никога не съм срещала такава жена. Не съм срещала подобни способности, вкус, усърдие и изящество, каквито описвате — събрани в едно.

И мисис Хърст, и мис Бингли се възмутиха от нейното неверие и заявиха, че те пък познавали много жени, носителки на описаните достойнства и добродетели, но мистър Хърст ги пресече ядосан от прекъсването на играта. И понеже с това разговорът приключи, Елизабет след малко се прибра.

— Елайза Бенит е от ония млади дами, кои търсят да се самоизтъкнат пред мъжете, охулвайки жените, и най-често успяват — извика мис Бингли, щом тя излезе. — Но според мен това е долнопробно, жалко хитруване!

— Така е — съгласи се Дарси, защото забележката беше насочена към него, — има нещо жалко във всяко хитруване, с което жената понякога благоволява да си послужи, за да подмами мъжа. Всичко, което прилича на лукавство, е отвратително.

Мис Бингли не остана докрай задоволена от отговора му и млъкна.

Елизабет отново слезе при тях само за да ги уведоми, че сестра й е още по-зле и че тя трябва да остане край нея. Бингли настоя веднага да повикат мистър Джонс; но сестрите му, убедени, че всички провинциални лекари са безпомощни, предложиха да се доведе незабавно някой виден лондонски специалист. Елизабет не даде и да се издума; ала бе склонна да приеме съвета на брат им, и накрая решиха, че ако сестра й не се е подобрила, ще извикат доктор Джонс рано на другата сутрин. Бингли бе много разтревожен; сестрите му заявиха, че били отчаяни. Но успяха да разпръснат отчаянието с дуети след вечерята, а той намери единствена утеха за чувствата си, като даде нареждане на икономката да бъде всецяло в услуга на болната дама и нейната сестра.