Гордост и предразсъдъци

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА

Сутринта в неделя Елизабет и мистър Колинс се срещнаха на закуска малко преди другите да слязат, той се възползува от тази възможност да изрече прощалното слово, което смяташе за наложително.

— Не зная, мис Елизабет — подхвана, — дали мисис Колинс е успяла да поблагодари, че ни посетихте, но не се и съмнявам — преди да тръгнете, ще го стори. Повярвайте, високо ценим честта, с която ни удостоихте. Съзнаваме, че скромният ни дом не е кой знае колко привлекателен. Простичкият начин, по който живеем, схлупените стаи, малобройната прислуга и тесният кръг, в който се движим, не правят Хънсфорд особено привлекателен за млада дама като вас, но, вярвайте, благодарни сме за снизхождението и сторихме всичко по силите си да разнообразим дните, прекарани при нас.

Елизабет щедро поблагодари и го увери, че й е било особено приятно. Прекарала шест много забавни седмици; а удоволствието от близостта с Шарлот и милото внимание, с което я обградили, изисквали не неговата, а нейната благодарност. Мистър Колинс остана доволен; отговори още по-усмихнато и тържествено:

— Много ми е драго, като чувам, че времето при нас е минало приятно Положихме всички усилия; а и удоволствието да ви въведем в един по-висш кръг поради връзките ни с Розингс и често да ви извеждаме от скромния ни дом ни кара да се ласкаем от мисълта, че гостуването ви в Хънсфорд не е било досадно. Възможността да общуваме със семейството на лейди Катрин е наистина изключително предимство и такова щастие, с каквото малцина могат да се похвалят. Виждате в колко приятелски връзки сме с тях. Виждате колко често ни канят там. В същност, да си призная, въпреки неудобствата на този скромен енорийски дом всеки, който го обитава, би трябвало да се чувствува щастлив, щом може да споделя с нас дружбата ни с Розингс.

Думите бледнееха пред развълнувалите го чувства и той се принуди да тръгне из стаята, а Елизабет се опита да съчетае учтивост и истина в няколко кратки изречения.

— В същност вие ще разкажете в Хъртфордшър колко приятно живеем тук, скъпа братовчедке. Или поне смея да се лаская, че ще го сторите. Вниманието, с което лейди Катрин обгражда мисис Колинс наблюдавахте почти ежедневно и, общо взето, надявам се, сама виждате, че приятелката ви не е сключила несполучлив… но тук би трябвало да спра. Ще ми позволите все пак да ви уверя, драга мис Елизабет, че от сърце и най-искрено ви желая също тъй щастлив брак. Скъпата ми Шарлот и аз сме единни във всички помисли. Между нас съществува необичайно сходство на характер и възгледи. Просто сме сътворени един за друг.

Без да си криви душата, Елизабет отвърна, че подобни случаи са истинска благословия, и също тъй искрено добави, че вярва и се радва на семейното му щастие. Но си отдъхна, когато разговорът се прекъсна от влизането на дамата, за която приказваха. Бедната Шарлот! Жал й бе да я оставя в подобна компания! Но тя си бе избрала съдбата с отворени очи, и макар очевидно да скърбеше, че гостенките й си заминават, не изглеждаше да се нуждае от съчувствие. Домът и домакинството, енорията и домашните й птици, а и всички други залисии все още й се струваха привлекателни.

Най-сетне екипажът пристигна, пристегнаха сандъците отвън, наредиха пакетите вътре и бяха готови. След сърдечната раздяла между приятелките мистър Колинс придружи Елизабет до колата, а докато вървяха нататък, той й заръчваше да предаде най-дълбоките му уважения на семейството й, не забрави да по-благодари за любезното им гостоприемство през зимата в Лонгборн и да изпрати най-сърдечни поздрави на мистър и мисис Гарднър, макар да не ги познавал. После й помогна да се качи, след нея влезе Марая и тъкмо да затвори вратата, внезапно ги подсети, и то доста притеснено, че са забравили да пратят поздрави за дамите в Розингс.

— Но вие естествено ще ме натоварите да им предам покорните ви уважения, както и благодарности за тяхната любезност, докато ни гостувахте.

Елизабет не се възпротиви; той най-после затвори вратата и екипажът тръгна.

— Боже мой! — възкликна Марая. — Сякаш вчера дойдохме! А колко неща се случиха оттогава!

— Колко неща, наистина! — въздъхна спътничката й.

— Девет пъти обядвахме в Розингс и два пъти ни каниха на чай! Колко много ще имам да разправям!

Елизабет безмълвно допълни: „А пък аз колко много — да премълча!“

Пътуваха, без много да разговарят, пътуваха спокойно и четири часа след като напуснаха Хънсфорд, пристигнаха у Гарднърови, където щяха да останат няколко дни.

Джейн изглеждаше добре, но Елизабет не успя да разбере как в същност се чувствува, защото милата им леля се бе погрижила да им достави развлечения. Джейн обаче щеше да се върне с нея, а в Лонгборн имаше много време да я наблюдава.

Но как да изтърпи до Лонгборн, за да й довери за предложението на мистър Дарси! Имаше да сподели нещо, което силно щеше да изненада Джейн и да погъделичка онези следи от суетност, които все още не бе успяла да смаже у себе си; но се колебаеше да се изповядва, защото не бе решила дали да й разкрие всичко докрай; спираше я и опасението, че заговори ли за това, ще трябва да спомене и Бингли, а това щеше да огорчи сестра й.