Гордост и предразсъдъци

Не бойте се, госпожице, това писмо не преповтаря онези чувства, не подновява предложението, което снощи тъй много Ви отблъсна. Пиша го не за да Ви огорча, нито пък да се унижавам, напомняйки желания, които за наше общо спокойствие трябва нас по-скоро да изчезнат в забрава; усилието да го напиша и насилието — да го прочетете, биха могли да се спестят, но нещо ме тласкаше да го напиша, за да го прочетете. Моля, простете свободата, с която настоявам за вниманието Ви; зная, че е принуда над чувствата Ви, но разчитам на Вашата справедливост.

Снощи ми хвърлихте две обвинения, различни по характер и по значимост. Първото бе, че безогледен към чувствата и на двамата, съм бил разделил мистър Бингли и сестра Ви, а другото, че аз самият, пренебрегнал едно основателно искане, потъпкал и чест, и човечност, съм лишил от средства за препитание, и съм разбил бъдещето на мистър Уикъм… Да пропъдиш умишлено и безпричинно другаря от своето детство, признатия любимец на своя баща, младеж, чието единствено упование е било нашето покровителство, и то — обещано драговолно, е престъпление, несравнимо по-тежко от това да разделиш двама млади, влюбени едва от няколко седмици… Но аз се надявам да ме оневините за двете сурови обвинения, които снощи тъй несдържано стоварихте върху ми, след като прочетете изложението на постъпките ми и основанията за тях. Ако докато ги изяснявам, ми се наложи да дам израз на чувства, които ще Ви засегнат, искрено ще съжалявам. Но щом е необходимо да го сторя, излишно е да се извинявам.

Скоро след като пристигнахме в Хъртфордшър, забелязах, както и другите край мен, че Бингли предпочита по-голямата Ви сестра пред всички други млади дами. Но едва на бала в Недърфийлд осъзнах, че е влюбен. На този бал, докато танцувах с Вас, от случайните думи на сър Уилям Лукас за пръв път ми стана ясно, че начинът, по който Бингли ухажва сестра Ви, е дал повод да се смята, че те ще се оженят. Сър Уилям го спомена като нещо предстоящо, нещо, за което само денят не е определен. От този миг нататък започнах внимателно да наблюдавам приятеля си, и се уверих, че отношението му към мис Бенит е много по-различно от всичко, което бях виждал у него дотогава. Наблюдавах и мис Бенит… Тя изглеждаше, а се и държеше открито, дружелюбно и мило както винаги, но по нищо не личеше да е по-различна към него, отколкото към другите; и от видяното през онази вечер се уверих, че се ласкае от ухажването, ала не отвръща на чувствата му… Щом сте убедена, че Вие не грешите в това, значи, сбъркал съм аз. Познавате сестра си по-добре и вероятно сте права… Ако е тъй, ако съм бил подведен от подобна грешка и съм й причинил страдания, сърдите ми се с право. Ала без колебание ще кажа: ведрото изражение на сестра Ви и цялото й поведение биха оставили и у най-внимателния наблюдател впечатлението, че въпреки дружелюбното и държане сърцето й е безразлично. Вярно, самият аз много желаех да е тъй, но — осмелявам се да заявя — наблюденията и заключенията ми трудно се влияят от собствените ми надежди или опасения… Не съм я сметнал за безразлична само защото съм го пожелал; вярвах го с такава безпристрастност, както го желаех с разума си. Възраженията ми срещу този брак не бяха единствено ония, с които, както снощи Ви изложих, самият аз се преборих само благодарение на силната любов към Вас; това, че семейството Ви е по-нискостоящо, не е от същото значение за приятеля ми, от каквото е за мен. Други причини ме възпираха; причини, които макар още да съществуват, и то в не по-малка степен по отношение и на него, и на мен, аз се опитах да забравя, защото сега не са ми пред очите. Налага се да ги изложа накратко. Общественото положение на майчиния Ви род, макар и неподходящо, е нищо, сравнено с пълната липса на благопристойност, проявявана почти непрестанно от нея самата, от трите Ви по-малки сестри, та дори понякога и от баща Ви. Простете ми… Боли ме да Ви огорчавам. Но в тази обида заради несъвършенствата на Вашите най-близки, в огорчението да Ви ги опиша такива, каквито аз ги виждам, трябва да Ви кажа, с възхита, че Вие се държите по начин, който не заслужава ни най-малко подобно порицание — похвалата отдавам от все сърце на Вас и на сестра Ви; и двете сте надарени с благороден ум и възхитителен характер… Ще добавя само, че видяното през онази вечер затвърди окончателно мнението ми за всички и това още по-силно ме подтикна да предпазя приятеля си от един според мен извънредно неравностоен брак. Той замина от Недърфийлд за Лондон на другия ден, както сигурно си спомняте, с намерение да се върне скоро… А сега ще изясня ролята си в последвалите събития… Сестрите му и те бяха разтревожени като мен; разбрахме, че всички мислим еднакво; а и като виждахме, че час по-скоро трябва да отстраним брат им от Вашата сестра, набързо решихме да го последваме в Лондон. Щом стигнахме там, аз се заех усърдно да изтъквам на моя приятел неизбежните последствия от подобен несполучлив избор. Описвах ги и ги подсилвах умишлено. Всичко това обаче щеше само да позабави или да отложи решението му, ала не и да предотврати женитбата, ако не бях подкрепил доводите си с уверението, което не се и поколебах да изтъкна, а именно, че сестра Ви е безразлична към него. Дотогава той бе уверен, че тя отвръща на чувствата му с искрена, ако не със също тъй пламенна любов. Бингли е скромен и чувствителен човек и вярва повече на моите, отколкото на своите преценки. Ето защо никак не ми бе трудно да го убедя, че се е заблуждавал. А след като ми повярва, вече бе лесно да го увещая да не се връща повече в Хъртфордшър. За стореното дотук не чувствувам никаква вина. В цялата история има едно-единствено нещо, за което се упреквам и то е, че склоних да си послужа с хитрост, да скрия от него, че сестра Ви е в Лондон. Сам аз знаех, знаеше го и мис Бингли, ала брат й до този момент не го и подозира. Нищо чудно срещата да бе минала без особени последици; но аз се боях, че любовта му е все още жива и ще пламне отново, щом я види. Не отричам — постъпих недостойно, като премълчах, като скрих от него. Но стореното е сторено, и то с най-добри намерения. По този въпрос нямам какво повече да кажа и мисля, че достатъчно Ви се извиних. Ако съм наранил чувствата на сестра Ви, сторил съм го неволно; може би Вие ще сметнете мотивите ми за неоснователни, но аз самият все още не съм уверен, че е така.

Що се отнася до другото и много по-тежко обвинение — че съм ощетил мистър Уикъм, единственият начин да го отхвърля е, като Ви разкажа всичко за отношенията му с моето семейство. Незная в какво точно ме обвинява, но за истинността на онова, което ще Ви разкрия, мога да посоча не един честен свидетел. Мистър Уикъм е син на почтен човек, който дълги години управляваше всички имоти на Пембърли; безупречните грижи за нашите имоти му спечелиха обичта на баща ми и той щедро се грижеше и за Джордж Уикъм, своя кръщелник. Баща ми пое издръжката му в училище, а след това и в Кеймбридж — това бе голяма помощ, защото собственият му баща, беден като църковна мишка поради разточителната си съпруга, никога не би могъл да му даде образование на благородник. Баща ми не само обичаше обществото на този млад човек, който имаше очарователно държане, но понеже го смяташе за много способен и вярваше, че ще приеме духовен сан, беше решил да му осигури енория. Що се отнася до мен, аз много, много отдавна започнах да го виждам в друга светлина. Порочните наклонности — липсата на добродетели, нещо, което умело прикриваше от своя благодетел, не можеше да убегне от погледа на младежа, неговия връстник — за разлика от мистър Дарси аз имах възможност да го наблюдавам постоянно. Отново ще Ви причиня болка — доколко голяма, Вие знаете. Ала каквито и да са чувствата Ви към мистър Уикъм и макар да ги предусещам, това не ще ми попречи да Ви разкрия неговата същност. Към това се прибавя и нещо друго. Достойният ми баща почина преди около пет години; и тъй като докрай остана привързан към Уикъм, в завещанието си ми препоръчваше да го подпомогна щедро, за да завърши образованието си, а пък ако реши да приеме религиозен сан, нареждаше ми да го направя пастор на една богата енория веднага щом мястото се освободи. Оставяше му и наследство от хиляда лири. Неговият баща почина наскоро след моя и около шест месеца подир тези събития мистър Уикъм ми писа да ме уведоми, че тъй като окончателно се бил отказал да се посвети на църквата, надявал се, че има основания да поиска незабавно една допълнителна сума като обезщетение срещу църковните доходи, от които нямало да може да се възползува. Възнамерявал да следва правни науки и аз съм трябвало да разбера, че ония хиляда лири щели да бъдат напълно недостатъчни за тази цел. Повече ми се щеше да вярвам, отколкото повярвах, в неговата искреност; но тъй или инак, веднага приех предложението. Убеден бях, че мистър Уикъм е неподходящ за свещеник. Бързо уредих въпроса. Той се отказа от духовния сан и длъжност — ако изобщо е бил в състояние да се отдаде на подобно поприще, и в замяна получи трите хиляди лири. Сметките ни бяха уредени. Имах лошо мнение за него, затова не го канех в Пембърли, нито му позволявах да ме среща в града. Той живееше през повечето време в Лондон и зад прикритието на студент по право, свободен от всякакви задължения, водеше празен и разточителен живот. Близо три години не го чух; но когато пасторът на онази енория, определена на времето за него, почина, писа ми, че желаел да получи мястото. Уверяваше ме, а пък аз не се и съмнявах, че бил в тежко материално положение. Правните науки не били за него, взел бил окончателно решение да се ръкоположи, ако съм го предложел за пастор на въпросната енория, нещо, на което напълно разчитал, защото знаел, че няма за кого друг да се застъпя, а и понеже не можело да съм забравил какъв бил заветът на моя почитаем баща. Не вярвам да ме укорите — отказах да изпълня молбата и отхвърлих повторните му просби. Възмущението му беше бурно, тъй като бе в окаяно положение; и без съмнение злословил е срещу мен също така несдържано, както се нахвърли върху ми. С това скъсахме всички връзки. Как е преживявал, не зная. Но миналото лято отново се натрапи на вниманието ми по много неприятен начин. Сега трябва да разкажа нещо, което сам аз бих желал да забравя и което единствено задължението ми към Вас ме принуждава да разкрия. След като се разгалих дотолкова, не се и съмнявам във Вашата дискретност. Сестра ми, десет години по-млада от мен, бе оставена под опеката на майчиния ми племенник, полковник Фицуилям, и под моята. Преди около година тя напусна училище и се настани да живее в Лондон; а миналото лято, заедно с дамата, която се грижеше за нея, отиде да летува в Рамсгейт; там отишъл и мистър Уикъм, очевидно съвсем преднамерено; защото впоследствие се разбра, че навремето между него и мисис Йънг, в чиито достойнства бяхме дълбоко заблудени, е съществувала интимна връзка; с нейно съдействие и помощ той дотолкова съумял да омае Джорджиана, чието любвеобилно сърце пазело най-нежни спомени от милото му внимание в детството, щото тя си въобразила, че е искрено влюбена, и се съгласила да избягат тайно. Беше едва на петнайсет години и това я оневинява; но след като Ви разказвам за неблагоразумието й, драго ми е да добавя, че научих за намеренията й от самата нея. Пристигнах там неочаквано ден-два преди замисленото бягство и тогава Джорджиана, неспособна да наскърби и огорчи своя брат, който й беше като баща, ми призна всичко. Можете да си представите какво съм почувствувал и как съм постъпил. Грижата за доброто име и чувствата на сестра ми не ми позволиха да го изложа публично, но писах на мистър Уикъм, който си замина начаса, а мисис Йънг естествено уволних веднага. Целта на мистър Уикъм без съмнение е била да пипне състоянието на сестра ми, което възлиза на трийсет хиляди лири; но изкушавала го е и надеждата, че тъй ще си отмъсти и на мен. Признавам — отмъщението му щеше да е жестоко. Това, мадам, е достоверен разказ на всички събития, които ни свързват; и ако не ги приемете докрай за неистини, надявам се да признаете, че не съм проявил жестокост към мистър Уикъм. Не зная как и с помощта на какви измислици е успял да Ви завладее, ала не би трябвало да се учудвам на успеха му, защото тогава наистина сте били в неведение за всичко относно нас двамата. Да разкриете истината, не е било във Ваша власт, а на неверие не сте способна. Може би се питате защо не съм разказал всичко това снощи. Тогава не се владеех достатъчно, за да реша кое да кажа и кое — да премълча. За потвърждение достоверността на всичко тук изложено мога да Ви насоча към полковник Фицуилям, гой ще го потвърди, защото като близък роднина и съкровен приятел, а и като изпълнител на бащиното ми завещание неизбежно е запознат с най-малките подробности от гореописаното. Ако отвращението Ви към мен не позволява да повярвате в моите думи, доверете се на братовчед ми, към това няма какво да Ви възпира; а за да Ви дам възможността да поговорите с него, ще се опитам да Ви връча писмото лично още тази сутрин. Накрая ще добавя само: бог да е с Вас!

Фицуилям Дарси