Гордост и предразсъдъци

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Трите млади дами потеглиха от Грейсчърч Стрийт към град… в Хъртфордшър във втората седмица на май като наближиха странноприемницата, където щеше да ги чака каретата на мистър Бенит, отдалеч разбраха, че кочияшът е бил точен, защото от прозореца на горната трапезарии надничаха Кити и Лидия. Пристигнали бяха преди повече от час и се бяха забавлявали от сърце: първо отскочиха до отсрещния магазин за шапки, после спряха да погледат войника на пост, а сега правеха салата от краставички. Поздравиха сестрите си и тържествено ги заведоха до масата, отрупана със студени меса и закуски.

— Нали е чудесно? Нали ви изненадахме приятно? — възклицаваха те.

— Каним ви на обяд — обясни Лидия, — само че трябва да си го платите, защото се изхарчихме до грош в отсрещния магазин. — После им показа покупките: — Гледайте, купих си тази шапка. Не ми харесва много, но си казах: я хайде да я взема. Ще я разпоря още щом се приберем и ще си я пооправя.

А когато сестрите й я обявиха за грозна, заяви им безгрижно:

— Да, но другите бяха още по-грозни; като купя малко панделка да я обшия, ще се разкраси. Все е едно какво ще носим това лято — полкът напуска Меритън. Заминават след две седмици.

— Така ли? — въздъхна Елизабет облекчено.

— Местят се на лагер край Брайтън; как ми се иска татко да ни заведе там за лятото! Чудесно ще е и няма да е скъпо. Мама и тя иска! Представяш ли си иначе какво скучно лято ни чака!

„Да — помисли си Елизабет, — това наистина ще е чудесно и ще ни довърши. Боже мой! Брайтън и цял военен лагер, само това оставаше, след като шепа доброволци и баловете в Меритън ни навлякоха срам и позор!“

— Слушайте новините — започна Лидия, щом седнаха край масата. — Невероятни! Чудесни новини, страхотни новини, и то за един, когото всички харесваме.

Джейн и Елизабет се спогледаха и освободиха прислужника. Лидия се изкиска и викна:

— Ето ви пак — само превземки и криеници. Какво, че прислужникът щял да чуе? Сякаш го интересува! Чувал е по-ужасни неща от онова, което ще ви кажа. Но пък е грозен! Добре, че се махна. Каква дълга брада! Е, слушайте: отнася се до милия Уикьм, а това не е за пред прислужници, нали? Уикъм няма да се ожени за Мери Кинг. Разбрахте ли! Тя замина при чичо си в Ливърпул; замина за дълго. Уикъм е спасен.

— Спасена е и Мери Кинг — додаде Елизабет, — спасена от брак, замислен по сметка.

— Глупачка — защо замина, щом го е харесвала?

— Вероятно ни един от двамата не е бил влюбен — обади се Джейн.

— За него зная. Не даваше и пет пари за нея. Кой ще се влюби в такова отвратително луничаво дребосъче?

Елизабет се засрами, като си спомни, че макар неспособна да се изрази тъй грубо, грубостта на чувството не се отличаваше кой знае колко от онова което неотдавна самата тя без угризения беше изпитвала в сърцето си!

Нахраниха се, големите сестри платиха и поръчаха каретата и след суетнята около кутиите, кошничките за ръкоделие, пакетите и новите покупки на Лидия и Кити всички се настаниха.

— Ах, как сме се натъпкали тука! — засмя се Лидия. — Не съжалявам за новата шапка, дори само заради тази голяма кутия! А сега да се отпуснем, да поприказваме и да се веселим по пътя към дома. Хайде, разказвайте — какво преживяхте трите, като заминахте от къщи? Запознахте ли се с приятни мъже? Имахте ли флиртове? Все се надявах някоя от вас да се омъжи, преди да се върнете. Джейн скоро ще е стара мома. Ще стане на двайсет и три! Боже ще умра от срам, ако не се омъжа до двайсет и три! Леля Филипс много иска да си намерите мъже. Разправя, че Лизи трябвало да се омъжи за мистър Колинс; а на мен ми е скучен. Боже, как ми се ще да се омъжа преди вас; тогава аз ще ви водя по балове. Ах, да знаете как се забавлявахме преди няколко дни у полковник Форстър. Извикаха ни с Кити да прекараме деня у тях, а мисис Форстър обеща вечерта да устрои танци (аз и мисис Фростър сме вече много близки!), покани и сестри Харингтън, добре, но Хариет била болна, затова Пен дойде сама; и тогава, какво мислите? Взехме, че облякохме Чембърлейн в женски дрехи, уж, че е жена — представяте ли си! Никой не знаеше, само Кол и мисис Форстър, и Кити, и аз, и леля, защото й поискахме рокля; нямате представа колко стана хубав! Като дойдоха Дени и Уикъм, и Прат, и още неколцина, не го познаха. Боже, как съм се смяла! И мисис Форстър, и тя. Направо щях да се пукна от смях. Това усъмни мъжете, а после разбраха.

Ето, с подобни разкази за веселби и шеги Лидия с помощта на Кити се мъчеше да развлича спътничките си чак до Лонгборн. Колкото да не искаше да ги слуша, Елизабет, без да ще, твърде често дочуваше името на Уикъм.

В къщи ги посрещнаха с радост. Мисис Бенит се успокои, като видя, че Джейн е все тъй хубава; а по време на вечерята мистър Бенит на няколко пъти повтори:

— Радвам се, че се прибра, Лизи.

Край трапезата бяха насядали много гости, защото почти всички Лукасови бяха пристигнали да посрещнат Марая и да научат новините; разговаряха за какво ли не: през масата лейди Лукас разпитваше Марая за стопанството и домашните птици на по-голямата й дъщеря; мисис Бенит се разкъсваше на две, защото, от една страна, разпитваше Джейн, която седеше по-нататък от нея, за новата мода, а сетне преразказваше чутото на по-малките Лукасови дъщери; а Лидия, чийто глас заглушаваше всички останали, разправяше колко весело прекарали сутринта на всеки, който бе готов да я чуе.

— О, Мери — възкликна тя, — жалко, че не дойде с нас, много весело беше! Докато пътувахме нататък, дръпнах всички пердета, уж, че каретата е празна и въобще нямаше да ги отворя, но на Кити й прилоша; а пък като стигнахме в страноприемницата, направихме нещо много изискано — поканихме ги и трите на студен обяд и ако и ти беше дошла, и теб щяхме да поканим. После пък на връщане какво беше! Мислех, че няма да се поберем в каретата. Щях да се пукна от смях. После по пътя пак беше много весело! Тъй силно приказвахме и така се кискахме, че сигурно са ни чували на десет мили!

На това Мери отвърна с най-сериозен тон:

— И през ум не ми е минало, скъпа сестро, да подценявам подобни развлечения. Те несъмнено забавляват повечето жени. Но да си призная, мен не ме привличат. Предпочитам някоя книга.

Но Лидия не я и чу. Рядко изслушваше някого, а Мери — никога.

Следобед Лидия се опита да увещае сестрите си да се разходят до Меритън и да видят какво става там; но Елизабет твърдо отказа. Не желаеше да се приказва, че Бенитъновите дъщери не издържат я половин ден в къщи, а веднага хукват подир офицерите. Имаше и друга причина да откаже. Ужасяваше се от една среща с Уикъм и беше решила да го избягва, докогато може. Нейното облекчение от заминаването на полка бе неописуемо. Щяха да се изтеглят след две седмици, а отидеха ли си, надяваше се никога вече да не го чуе.

Скоро след като се прибраха, Елизабет разбра, че идеята за летуване в Брайтън, за която Лидия й бе загатнала в странноприемницата, е непрестанна тема на разговор между родителите й. Веднага й стана ясно, че баща й и не помисля да се съгласи; но в същото време отговорите му звучаха тъй уклончива и неясно, щото майка й, макар понякога да се обезсърчаваше, все още хранеше надежда да го склони.