Избраницата

29

След като Кралят си тръгна, Лейла слезе в мазето на ранчото и изобщо не се изненада, когато завари Кор да крачи напред-назад, сякаш я чакаше да се върне.

— Е, отидоха ли си? — попита я.

— Да.

— Има ли охранителна система в къщата? Някакви оръжия?

— Контролното табло на охранителната система е в кухнята и Ви ми показа как да я активирам.

— Направи ли го?

Не че се разпореждаше или нещо такова, просто беше невероятно напрегнат, сякаш единственото, което ги делеше от… вълци или нещо такова, беше възможността да ги заключи тук и да натрупа оръжия в случай на атака.

— Не.

Кор се усмихна, сякаш полагаше усилие да не изглежда неприятен, но очите му бяха напрегнати.

— Как се активира алармата?

— Аз, ъ, ще ти покажа.

Лейла имаше чувството, че Кор няма да се успокои, докато не разбере как действа алармата и не се научи да работи с нея. Оказа се права. Настоя да му покаже как да въведе кода и кои копчета да натисне.

А после очевидно трябваше да провери всички врати и прозорци.

Лейла го последва, докато обикаляше стаите и баните една по една, преглеждайки райберите на прозорците и механизмите, които не им позволяваха да се отворят на повече от няколко сантиметра. След това дойде ред на резетата. Провери дори вратите на гаража, като настоя Лейла да си остане вътре, тъй като беше студено.

Когато отново влезе в кухнята, кимна и задейства алармата.

— Тази къща е добре обезопасена.

— Вишъс се грижи за тези неща.

— Добре се е справил.

Кор отиде до печката и се зае да отваря чекмеджетата.

— Тези ще трябва да свършат работа.

Един по един, подреди всички ножове, които успя да открие: един сатър, един с назъбено острие, два за белене на плодове и един за месо. Уви ги в кърпа за съдове, а после й протегна ръка.

— Да слезем долу.

Лейла се приближи до него и потрепери, когато дланите им се срещнаха. Докато слизаха по стъпалата, тялото й се отпусна.

Когато стигнаха до последното стъпало, Кор спря и се взря в нея. Тя му даде миг, за да проговори, а когато той не го стори, прошепна:

— Да, моля те.

Кор затвори очи и се олюля. А после наведе глава.

— Сигурна ли си?

— Никога не съм била по-сигурна за каквото и да било в живота си.

Клепачите му се повдигнаха.

— Ще бъда нежен с теб.

На върха на езика й бе да му каже да не се сдържа. В действителност последното, което искаше, бе той да й спести каквото ида било, защото вероятно никога вече нямаше да бъдат заедно.

А после умът й престана да функционира, защото Кор я притегли към тялото си. Със свободната си ръка, онази, с която не държеше ножовете, я помилва по бузата, а после докосна долната й устна с палец.

А в следващия миг устните му бяха върху нейните, галеха ги. Целувката беше лека като дъх и това бе дразнещо. Лейла искаше повече… И все пак, когато опита да го получи, той се отдръпна лекичко, запазвайки контрол.

Най-сетне се откъсна от нея и плъзна длан по косата й.

— Може ли да вляза в спалнята ти?

Очите му бяха прекрасни, пламнали и горещи, тъмносиният им цвят беше станал почти черен от силата на желанието му. А за Лейла лицето му беше красиво — силно и мъжествено, и могъщо, дефектът на горната му устна беше нещо, което не забелязваше и за което не мислеше. Всъщност харесваше го целия — силата и уязвимостта му, дивата му природа и възпитаните усилия, които полагаше, воина у него и закрилника, в който се превръщаше заради нея.

— Да — прошепна тя.

— Бих могъл да те занеса на ръце, но сега не съм достатъчно силен.

Улови я за ръка и заедно влязоха в спалнята, където Лейла се бе мъчила да поспи през деня. И все пак, въпреки че изобщо не си бе отдъхнала, тя се чувстваше наситено, почти болезнено будна.

С помощта на волята си Кор запали лампата върху бюрото и затвори вратата. А после я отведе до леглото, навеждайки се, за да пъхне ножовете под матрака.

Когато приседнаха, Лейла усети, че се изчервява.

Той се усмихна.

— Срамежливостта ти ме съсипва. Погледни ръцете ми.

Протегна ги и лекото им треперене бе в рязък контраст с дебелите вени, които се спускаха от лактите до китките му.

— Сънувах как те докосвам — промълви. — Толкова много пъти…

— Докосни ме сега.

Когато той не помръдна, сякаш замръзнал, Лейла улови раменете му и поднесе устни към неговите. И, о, прескъпа Скрайб Върджин, когато вложи целия си копнеж в тази целувка, той отвърна по същия начин. Кор имаше вкус на секс и отчаяние и много скоро ръцете му станаха груби, а ръмженето му изпълни тихата притъмняла спалня. Вече не беше предпазлив с нея, когато се озова отгоре й и тялото му натисна нейното във възглавниците, а коляното му се пъхна между краката й, разтваряйки ги широко…

Изведнъж спря и се дръпна назад.

— Лейла… обич моя, аз съм на ръба на…

— Вземи ме. Побързай, о, просто ме вземи, толкова дълго чаках.

Кор оголи вампирските си зъби и изсъска, а очите му горяха от страст — именно това, което Лейла искаше от него.

— Позволи ми да те видя, трябва да видя тялото ти — простена той, докато плъзваше ръка надолу към кръста й.

Гърбът на Лейла се изви в дъга, когато той улови ръба на блузата й и започна да го вдига нагоре по корема й, до…

Гледката на гърдите й го накара да ахне.

— О, прелест моя.

Остана вкаменен при вида й и Лейла бе тази, която довърши започнатото, като свали блузата през главата си и я захвърли, без да я е грижа къде. Докато тя отново се отпускаше на възглавниците, Кор се надигна на колене и обкрачи хълбоците й. Сега вече ръцете му наистина трепереха, докато прокарваше връхчетата на пръстите си по ключицата и надолу към гърдите й.

— По-изумителна си дори от фантазиите ми.

Докато запленените му очи се плъзгаха благоговейно по голата й кожа, Лейла осъзна, че да се чувстваш красив няма нищо общо с това как изглеждаш в действителност. То бе състояние на ума и нищо не можеше да накара една жена да го изпита с пълна сила така, както мъжът, когото желае, да я гледа по начина, по който го правеше Кор в този миг.

— Благодаря ти — прошепна.

— Аз съм този, който трябва да ти благодари за дара на твоята плът.

Надвесил се над нея, Кор изглеждаше огромен, макар да бе отслабнал толкова много, раменете му бяха така широки, ръцете му — така масивни. И докато се навеждаше, за да докосне шията й с устни, шевовете на дрехата му се обтегнаха до скъсване.

С разтуптяно сърце и пламнали вени, Лейла отново изви гръбнак, когато устните му се раздвижиха до кожата й. В същото време ръцете му, тези невероятни ръце, обхванаха гърдите й и той се залови със зърната й, поемайки първото едното, а после и другото в устата си.

В отговор, нейното тяло му се подчини напълно, останало сякаш без кости. Първата вълна на трескаво нетърпение отслабна леко, когато тя се отдаде на усещанията.

Докато Кор боготвореше гърдите й, през главата й за миг пробяга мисълта, че в известен смисъл животът й бе описал пълен кръг. Обучена като ерос, чиято едничка цел бе да задоволява Примейла и да му роди деца, тя бе съзряла и започнала службата си по време, когато нямаше на кого да служи. Предишният Примейл беше срещнал трагичен край, а новият все още не беше определен. Така че тя бе чакала, докато Фюри не бе издигнат до тази позиция. Той обаче бе взел само една жена. Последвало бе още чакане, докато животът й приемаше нови очертания, когато Фюри освободи нея и сестрите от Светилището, позволявайки на Избраниците да слязат на земята, независими както никога досега.

Ала за нея нямаше любов. Нито секс.

Само кратко увлечение по Куин, което, осъзнала бе тя, беше просто фантазия в сравнение с онова, което той споделяше с онзи, когото наистина обичаше.

И все пак тогава двамата мъже не бяха заедно и изглеждаше така, сякаш са обречени да останат разделени. Затова, когато бе навлязла в периода си на нужда, помоли Куин да я облекчи не защото я обичаше, а защото по онова време той беше точно толкова изгубен, колкото и тя. През онези ужасни часове на страданието й те бяха заедно единствено за да може тя да зачене, и бяха успели.

Почти не помнеше самия акт и не искаше да си спомни.

Особено като се имаше предвид какви бяха отношенията между нея и Куин сега.

Така че, макар да имаше деца, на практика беше девствена. Не знаеше какво е да бъде докосвана с любов и нежност от сексуален партньор, когото обичаше и който също я обичаше.

— Толкова се радвам, че си ти — каза, докато гледаше как езикът му си играе със зърното й.

Пламналите очи на Кор се вдигнаха към нейните и когато ги видя да потъмняват от самоомраза, на Лейла й се прииска да можеше да му спести това чувство.

— Не. — Сложи връхчетата на пръстите си върху устните му, спирайки думите, които той се канеше да изрече. — Аз съм тази, която решава, не си ти този, който може да го прецени. И моля те, не спирай.

Кор поклати глава, а после се спусна надолу към колана на клина й, докосвайки я с устни, докато пръстите му се плъзваха по ластика.

— Сигурна ли си? — попита я дрезгаво. — Сваля ли дрехите ти веднъж, няма да има връщане назад.

— Не спирай. За нищо на света.

Кор прехапа долната си устна.

— Обич моя…

А после смъкна клина й заедно с бикините, оголвайки я пред горещия си поглед.

О, как се плъзнаха навсякъде очите му — по краката и по женствеността й, където нямаше нито едно косъмче, по долната част на корема й, обратно към гърдите й.

Миризмата на обвързването му се усили толкова, че беше единственото, което Лейла усещаше.

Станал отново внимателен, Кор се отпусна бавно върху нея.

Усещането на коравата издутина в анцуга му накара Лейла да повдигне хълбоци и да се отърка в него.

Когато я целуна отново и езикът му проникна в устата й, за да срещне нейния, ноктите на Лейла го одраскаха по гърба. Не можеше да издържи нито миг повече, женствеността й копнееше за него, тялото й бе напрегнато до краен предел, задето бе толкова близо и все пак — разделено от неговото.

— Сега — умоляваше го. — Моля те…

Едната му ръка изчезна между тях и тя простена, когато топлата му длан се плъзна от вътрешната страна на бедрото й. И ето че той докосваше горещата й сърцевина.

Беше изцяло готова за него и все пак, когато я връхлетя, освобождаването й беше толкова неочаквано и изненадващо, насладата рикошира в нея и тя сякаш полетя над леглото.

Кор й помогна да продължи да се носи на вълните на насладата до самия край. А после долната част на тялото му се надигна и я обзе вълнение от очакването да почувства кожата му до своята, да познае мъжествеността му без никакви прегради между тях.

Ала когато тазът му се върна до нейния, все още не беше свалил анцуга си. Възбудата му обаче беше освободена и Лейла притвори очи, когато се докосна до нея.

— Опитвам се да го направя бавно — каза той през стиснати зъби.

— Не е нужно.

С тези думи тя свали ръце, откри плътната му корава дължина и я поднесе към себе си…

Кор се плъзна в нея и те си паснаха съвършено. Лейла бе така завладяна, че очите й плувнаха в сълзи, защото знаеше, че Кор изпитва същото — свърши в мига, в който проникна напълно. Воинското му тяло започна да се излива в нея… и все пак той се дръпна, главата му се отметна назад, тревога беляза лицето му, докато тялото му продължаваше освобождаването си.

— Нараних ли те? — попита с ужас.

— Какво?

— Ти плачеш!

— Какво… о, не, не, не… — Лейла взе лицето му в шепи и го целуна. — Не… не е от болка. В никакъв случай.

Отново го целуна и се опита да намери ритъм между телата им. Ала той не й позволи.

— Защо плачеш? — поиска да узнае, отдръпвайки се лекичко от нея.

Лейла избърса нетърпеливо очите си.

— Защото… никога не съм вярвала, че един ден ще те имам по този начин. Не мислех… не мислех, че това между нас ще се случи, и просто съм толкова благодарна. Беше прекалено дълго това чакане, този мъчителен копнеж.

Кор се подпря на лакти.

— За мен беше същото — прошепна. — През живота си научих, че сънищата не се сбъдват. Единствено кошмарите откриваш и в истинския живот. Нямах надежда, че това може да стане истина.

Измъчена светлина се появи в очите му и Лейла се зачуди какви ли ужаси беше познал през трудния си живот. Едва ли бе лесно да носиш дефект като съсипана устна.

Опитвайки се да завърши както трябва онова, което бяха започнали, тя си заповяда да пропъди подобни тъжни мисли и се съсредоточи, като посегна към ръба на пуловера му. Ала когато понечи да го свали, той я спря, отмествайки ръката й.

— Няма ли да се присъединиш към мен? — попита го.

Той поклати безмълвно глава и преди тя да успее да му зададе въпрос, хълбоците му се раздвижиха, възбудата му милваше вътрешността на сърцевината й. Насладата отново я надви и завладяна от горещина, тя си позволи да се изгуби в усещането.

Искаше й се завинаги да могат да останат заедно тук. Знаеше обаче, че не бива да се надява на подобно нещо.

Съдбата беше решила да им даде този едничък миг, преди той да се върне там, откъдето беше дошъл. И макар че й се искаше да бъде благодарна за него, жадуваше за повече.

Любовта беше като живота, помисли си. Колкото и много да имаш, когато дойде краят, никога не е било достатъчно.