Избраницата

67

— Събуди се, обич моя.

При звука на дълбокия глас, достигнал до нея, Лейла отвори очи и се изпъна в стола, при което се озова лице в лице с Кор.

— Жив си! — възкликна, а после видя всички жици и системи, които бяха изключени и висяха от него. — Защо не си в леглото…

— Шшт — каза той. — Ела.

— Какво?

— Тръгваме си.

— Ка…

Кор кимна и се изправи. Беше покрит с превръзки, все още носеше болнична нощница и беше блед като призрак, ала един поглед в очите му й бе достатъчен, за да разбере, че няма да се вслуша в нищо, което би могла да му каже.

Наистина си тръгваха.

— Къде отиваме? — попита го, докато се надигаше от стола.

— В онова ранчо. Колата ни чака.

— Не е ли по-добре да останеш тук, където има лекари…

— Просто искам да бъда насаме с теб. Ти си всичко, от което имам нужда.

Докато той я съзерцаваше, Лейла почувства как по тялото й се разлива безкрайна любов.

— Не мога да повярвам, че си жив.

— Заради теб е. По толкова много причини.

За миг споменът за това как двамата с Тор се опитват да го спасят, я остави без думи. Не й отне обаче способността да улови своя мъж под ръка, за да го подкрепи, и да се отправи към вратата.

Коридорът беше празен, единственото свидетелство за всички ранени беше догенът с четка и кофа, който миеше кървавите петна от пода.

— Къде са войниците ти? — попита го, докато вървяха към паркинга. — Колко дълго спах?

— Часове, обич моя. А те до един бяха излекувани и изписани. До утрото остава около половин час.

— Ще се оправят ли?

— Да. До един. Както и всички братя. Медицинският екип тук е невероятен.

— О, слава на Ла… — Лейла не довърши. — Слава богу. Слава на съдбата.

Едва тогава забеляза фигурата, застанала в края на коридора, а когато дойдоха по-близо, видя, че е Тор.

Когато най-сетне спряха пред него, двамата мъже се взряха един в друг. И именно тогава Лейла наистина видя приликата помежду им. Същият ръст, същата фигура, същата челюст и тези очи…

— Благодаря ти, че спаси живота ми в онази уличка — каза Тор дрезгаво.

— А аз ти благодаря, че спаси моя на операционната — отвърна Кор.

Двамата се усмихнаха за миг, а после отново станаха сериозни.

И именно тогава Лейла усети как по тялото й пробягва тръпка, която се усили, когато Кор се освободи от ръката й и пристъпи към брата.

Докато двамата мъже се прегръщаха, тя с ужас осъзна, че това бе краят. Това щеше да бъде последният й ден с Кор. Ето защо беше толкова твърдо решен да си тръгне от клиниката и защо Тор му помагаше.

Както и защо братът я погледна с такова съчувствие, когато двамата се пуснаха.

Отвори им вратата и се дръпна настрани.

Никой не продума, докато тя и Кор отиваха към мерцедеса на Фриц. Дори икономът беше мрачен, когато слезе, за да им отвори вратата.

Лейла се пъхна първа и се плъзна по седалката. Кор я последва и Фриц затвори след него.

Кор свали затъмненото стъкло на прозореца до себе си и помаха с десница, докато колата палеше, и Тор отвърна на жеста му, сбогуването им беше така неотменимо, като мастилото в един от томовете с животоописания в Светилището.

Не е нужно да бъде така, изкрещя тя в главата си. Можем да оправим всичко. Има начин…

Знаеше обаче, че води битка, изгубена още преди няколко нощи, когато Кор бе дал на Рот клетвата си заедно с обещанието да се завърне в Древната страна. Свела очи към ръцете си, тъй като не смееше да го погледне в лицето, тя прошепна:

— Чух, че си бил много храбър.

— Не чак толкова.

— Тор го каза.

— Прекалено е великодушен. Воините ми обаче се биха достойно и без тях Братството щеше да бъде изгубено. В това съм сигурен.

Лейла кимна и прехапа устни.

— Обич моя — прошепна Кор, — недей да криеш очите си от мен.

— Погледна ли те, ще рухна.

— Тогава позволи ми да бъда силен вместо теб, когато имаш чувството, че ти не си. Ела.

Въпреки нараняванията си, той я взе в скута си и обви ръце около нея. Миг по-късно я целуваше по ключицата. По шията, по устните…

Вече познатата горещина се надигна в нея и когато той я повдигна и я намести над хълбоците си, тя разтвори бедра, за да го обкрачи, благодарна, че преградата между тях и шофьора беше вдигната.

Размърдвайки се неловко, тя смъкна клина си и отмести бикините си настрани, докато той вдигаше болничната си нощница нагоре.

— Ще бъда внимателна — рече Лейла, когато видя гримасата му на болка.

— Няма да усетя нищо друго, освен теб — простена, докато отмяташе глава назад, затворил очи. — О, обич моя, ти ме правиш цял.

С болезнена нежност ръцете му се плъзнаха под блузата й и уловиха гърдите й в шепи, а тя откри ритъма си върху него, обвила ръце около облегалката за глава, впила устни в неговите.

Докато колата ту спираше, ту тръгваше, преминавайки през системата от порти на имението, сладостен, тъжен оргазъм се разля по тялото й, понасяйки сърцето й със себе си.

Струваше й се, че краят им бе настъпил в самото им начало.