Избраницата

64

В крайна сметка битката в склада доказа, че войните се подчиняват на същите правила за начало, среда и край, както и всичко останало на планетата.

Онова, което извести края й, не беше тишина. Не, нищо не беше притихнало в студената, създадена от човеци пещера. Имаше твърде много стонове и тътрене на крака по циментовия под. Бойното поле бе осеяно с тела, движещи се и неподвижни, въздухът бе натежал от барутен дим и кръв.

— Свърши ли се?

При въпроса на Рот, Тор поохлаби малко хватката си. Съвсем малко. Беше обвил ръце и крака около огромното тяло на другия мъж, притиснато до стената в един ъгъл, самият той беше жив щит, предпазващ органите му, макар кралят да носеше бронирана жилетка.

Само че тя невинаги бе достатъчна.

А животът на Рот бе нещо, което никой от тях не бе готов да изложи на опасност.

— Е, свърши ли? — настоя Рот. — Вече не чувам шум от битка.

Главата на Тор беше извита на една страна и когато я надигна, вратът му изпука. Огледа се наоколо, мъчейки се да идентифицира телата, ала беше невъзможно да различи каквото и да било в тази касапница. Поне двайсет и петима мъртви, може би повече, лежаха върху студения циментов под, облян както с черна, така и с алена кръв.

Наистина се боеше, че и Братството бе дало жертви…

Една фигура се надигна от множеството тела.

Беше покрита с кръв и се движеше с усилие. И имаше пистолет. Само че въздухът беше прекалено натежал от дим, та Тор да различи дали е лесър, брат или копеле.

— По дяволите — прошепна.

Не искаше да стане, за да се бие, и да остави Рот без защита, защото той бе достатъчно глупав и бесен заради засадата, за да се опита отново да грабне оръжие…

Разнеслото се изсвирване бе същинска благословия.

И Тор изсвири в отговор.

Вишъс се обърна и закуцука към тях; походката му беше лоша, едната му ръка висеше под ужасен ъгъл. Но той беше корав тип и бе твърдо решен да се добере до своя крал…

Не беше Вишъс. А Кор, осъзна Тор, когато фигурата дойде по-близо. Кор бе този, който идваше към тях.

Очевидно беше тежко ранен, кръв течеше от рани по цялото му тяло.

— Трябва да изведем краля от тук — прошепна дрезгаво. — Ще отида да разузная обстановката.

— Почакай. — Тор сграбчи ръката му. — Ранен си.

— А ти си щитът на нашия крал. Прекалено опасно е да бъде оставен незащитен. Няма значение дали аз ще умра. Ако той загине, свършено е с надеждата за расата ни и Омега ще победи.

Тор се взря в очите на родния си брат.

— Ако успееш да се измъкнеш от тук, навън ще намериш помощ. Четири пресечки на запад. Казано им бе да не идват, освен ако не бъдат повикани. Не искахме да излагаме лекарите си на опасност.

Кор кимна.

— Ще се върна.

А после с невероятна демонстрация на воля и сила се дематериализира. Въпреки че беше тежко ранен.

— Ще трябва да му подарим златен часовник или нещо такова — измърмори Рот.

— Не ти ли подаряват часовник, когато се пенсионираш?

— Да не мислиш, че ще се бие отново след нещо подобно?

Тор зачака. Чакаше и чакаше. И се мъчеше да овладее паниката си, че онези, които обича, са мъртви или умират наблизо, а той не прави нищо, за да им помогне.

Казваше си, че стига да не чуе куршуми или нещо подобно, Кор може би бе успял да стигне до…

В началото звукът беше слаб, бръмчене в далечината, което постепенно се усилваше, докато не дойде толкова близо, че разтърси паянтовите стени на сградата…

Черният мерцедес S600 нахълта в склада на пет-шест метра от Тор и Рот сред дъжд от отломки, посипали се върху раменете и главата на Тор.

Кор изскочи от задната седалка, а Фриц свали стъклото откъм мястото на шофьора, набръчканото му провиснало лице беше изпълнено с тревога.

— Скачайте вътре, господари. Опасявам се, че човешката полиция много скоро ще бъде тук.

Тор понечи да се изправи, ала изтръпнали, краката му се подкосиха.

Кор бе този, който улови краля и почти го хвърли на задната седалка.

— Започва да ми писва да ме подмятат така! — изрева Рот.

Наред бе Тор — Кор го сграбчи с учудваща сила и го запокити като копие.

Само че Тор имаше други планове. Знаеше точно какво ще последва. Така че сграбчи ръката на копелето и като го издърпа след себе си, изкрещя:

— Давай, Фриц!

Догенът, който спокойно можеше да се състезава във Формула 1, натисна газта, изви волана и със завой, от който гумите изсвириха, обърна колата така, че вратата се затвори сама. Миг по-късно мерцедесът изхвърча през стената в снега навън, сякаш току-що бяха обрали банка.

Разширени от изумление, очите на Кор обходиха задната седалка.

— Не бе нужно да ме спасяваш.

Тор се замисли за миг. А после си каза: майната му. Кой знае колцина бяха загинали там вътре и дали Кор изобщо щеше да оцелее, като се имаха предвид раните му. И дали Фриц щеше да успее да ги отведе на безопасно място.

— Сякаш бих изоставил брат си.

В първия миг Кор бе решен да изтълкува чутото по друг начин. Несъмнено имаше проблем с превода, макар думите определено да звучаха на английски.

— Извинявай… какво каза?

Рот също се приведе напред, така че Тор, притиснат между тях, бе единственият, който остана облегнат назад.

— Да — каза кралят, докато колата се носеше с рев на двигателя и ги подмяташе насам-натам. — Какво беше това?

Тормент погледна Кор право в очите.

— Аз съм син на Харм. Също като теб. Ние сме братя.

Сърцето на Кор задумка толкова силно, че главата го заболя. А после почувства как погледът му се приковава върху лицето на Тор, сякаш бе надарен със собствена воля.

— В очите — каза братът. — Ще го видиш в очите. И, не, аз също не го познавах, не и наистина. Доколкото разбирам, не е бил добър мъж.

— Харм? — измърмори Рот. — Не, не беше. И това е всичко, което ще кажа по въпроса.

Кор преглътна със свито гърло.

— Ти… ти си ми брат?

Но нима наистина имаше нужда от потвърждение? Тормент беше прав, тези очи… те имаха същата форма и цвят като неговите.

— Да — отвърна Тор дрезгаво. — Аз съм твой брат.

През главата на Кор препуснаха безброй неща — откъслечни образи, ехо от скръб, спомени за самота. В крайна сметка, докато мерцедесът хвърчеше със скорост, издаваща, че бяха стигнали магистралата, единственото, което бе в състояние да стори, бе да наведе очи и да потъне в мълчание.

Когато получиш нещо, за което тайно си копнял, но никога не си очаквал, когато неочаквано разкритие закърпи дупка, зееща до този миг в живота ти, нерядко реакцията е шок, подобен на този, когато пострадаш тежко.

А може би беше точно това. Беше тежко ранен и губеше умствените си способности.

Не проговориха до края на пътуването, където и да ги отвеждаше то. Кор го прекара, загледан през затъмнения прозорец, докато кървеше върху себе си, върху седалката, върху… брат си.

След известно време — сякаш след цял един живот — започнаха да спират и тръгват, да спират и тръгват, да спират и тръгват. Най-сетне спряха и не тръгнаха отново. Рот начаса отвори вратата си, сякаш знаеше, че се намират на сигурно място, и Тор го последва навън.

Кор понечи да отвори откъм своята страна…

Ръката му се отпусна безсилно върху дръжката. Дори на втория опит.

Тор отвори вместо него и пъхна глава вътре.

— Ще се погрижим за раните ти. Хайде.

Братът — и негов брат — протегна ръка и Кор заповяда на тялото си да се раздвижи. То обаче не му се подчини. Като че ли беше…

Зави му се свят и той се уплаши, че е на път да изгуби контрол над стомаха си. Тръсна глава и заповяда на плътта си да му се подчини. И този път тя го стори. Смазаното му и пребито, простреляно тяло успя да слезе от колата и да направи крачка напред.

Само една.

Когато рухна, силни ръце се обвиха около него и му попречиха да се свлече на пода на това, което, изглежда, бе подземен гараж.

Тормент пое тежестта му с лекота.

— Държа те — долетя дрезгавият му глас.

С накъсана поредица от тромави движения Кор се улови за раменете на другия мъж и се отдръпна лекичко назад, за да го погледне в очите.

— Братко — прошепна той.

— Да — отвърна Тормент хрипливо и сълзите, овлажнили очите му, ги караха да греят като два сини сапфира. — Аз съм твоят брат.

Трудно бе да се каже кой кого прегърна пръв, ала ето че те се вкопчиха един в друг, воин във воин.

Много бяха последиците от тази нощ, които Кор си беше представял, много вероятности и непредвидени обстоятелства, които като добър лидер беше преценявал от всички страни.

Да открие семейството си, не беше сред тях.

И макар баща му да не се бе оказал храбрият воин, препуснал на гърба на коня си, за да го спаси… брат му определено беше.