Издирваният

17

Следващите думи, появили се в празното съзнание на Ричър, принадлежаха на уморения сержант от щатската полиция: Не и вас.

Кого търсите, сержант?, беше попитал Ричър. На което човекът беше отговорил: Не и вас. Без уточнения от сорта на Не и вас, момчета или Не и вас, хора.

Просто Не и вас.

От което следваше, че издирват сам човек.

И това съвпадаше с наблюденията на Ричър при първата блокада. Там той имаше далеч по-добра видимост и веднага забеляза, че подлагат самотните шофьори на по-стриктна проверка.

Но това не и вас означаваше още нещо.

Най-вероятно ченгетата разполагаха с бегло описание на човека, когото издирваха. И това описание не съвпадаше с неговия външен вид. Но защо? По милион причини. Преди всичко, защото, стриктно погледнато, Ричър беше висок, бял, позастарял и едър. И тъй нататък. Значи издирваният беше нисък, чернокож, млад и слаб. И тъй нататък.

Но сержантът беше направил малка пауза, преди да отговори. Придружена от лека усмивка. Думите не и вас бяха изречени натъртено и някак кисело. А може би дори унило. Сякаш разликата между Ричър и описанието на издирвания беше голяма, дори драстична. Но разликата във височината не можеше да бъде драстична, освен ако не търсеха дребосък или истинско джудже. В такъв случай обаче и един бегъл поглед щеше да е достатъчен. Човек не можеше да бъде и много различно бял. Разликата между белите и чернокожите се правеше мигом. Никой не измерваше степента на белотата и чернотата. Отдавна вече не. И накрая, Ричър все още не беше толкова стар. Разбира се, ако полицията не издирваше хлапе. Не беше и прекалено едър, освен ако не търсеха дребосък.

Не и вас. Тези думи бяха изречени веднага след умишлената грешка на Ричър, касаеща чина на униформения. Човекът я възприе като комплимент, отправен от един обикновен човек към друг обикновен човек. Или може би от ветеран към ветеран. От нещо като колега.

Не и вас. Натъртено, леко кисело и може би унило. Но добронамерено. Жест от ветеран към ветеран, непринуден, непосредствен. Направен все още под влиянието на първоначалната забележка за счупения нос. Продължение на приятелския диалог между евентуални колеги.

От което следваше, че носът на издирвания не е счупен.

Каквито обаче бяха носовете на повечето хора.

Значи, сержантът искаше да каже: Аз съм напълно сигурен, че описанието, с което разполагаме, не би пропуснало един счупен нос, колега.

Което означаваше, че обектът няма отличителни белези. Особено такива, които се забелязват от пръв поглед. Нищо очебийно като например белези, татуировки, липсващо ухо, стъклено око, дълга брада или шантава прическа.

Ричър беше служил като полицай цели тринайсет години и беше абсолютно наясно със смисъла на израза без отличителни белези.

Соренсън и Гудман прескочиха калната канавка и се качиха в колата.

— Искам да се свържеш с диспечерския пункт и да провериш дали няма сигнали за сама жена с необичайно поведение — каза Соренсън. — Объркана, дезориентирана или нещо друго. От този момент нататък работим с презумпцията, че двамата извършители са откраднали колата на Делфуенсо. Заради което биха могли да я ударят по главата с нещо тежко.

— Или да я убият — добави Гудман.

— Длъжни сме да се надяваме на най-доброто — въздъхна Соренсън. — Изпрати хората си да огледат зоната зад бара. Крайно внимателно. Тя може да е в безсъзнание, захвърлена някъде в мрака.

— Което означава, че вече е умряла от премръзване.

— Не, означава, че трябва да се действа бързо.

Гудман включи радиостанцията, а Соренсън измъкна джиесема, за да се свърже с пътната полиция, организирала блокадите, в два отделни щата. Отговорът и от двете места беше отрицателен. Не бяха засекли двама мъже без отличителни белези, пътуващи в една кола с окървавени дрехи и евентуално въоръжени с хладно оръжие. Соренсън направи бързи изчисления. Беше почти сигурно, че извършителите вече са преминали през блокадите. Времето и разстоянието го доказваха. Въпреки това тя помоли полицаите да не ги вдигат още един час. Можеше бегълците да са спукали гума или да им се е случило нещо друго, което да ги забави. Не искаше дори да си представи, че полицията ще отблокира магистралата пет-десет минути преди появата им.

Изключи телефона и се обърна към Гудман. Шерифът докладва, че в диспечерския пункт няма никакви обаждания, а всичките му подчинени извършват подробен оглед на паркинга в Син Сити и в самия град.