Издирваният

18

Ричър продължаваше да шофира. Алън Кинг спеше дълбоко, както и Дон Маккуин зад него. Единствено Карън Делфуенсо продължаваше да будува, скована от напрежение. Той усещаше погледа ѝ в огледалото. В един момент вдигна глава и срещна очите ѝ. Гледаше го настойчиво, сякаш искаше да му каже нещо.

Но какво? После числата отново се появиха в главата му. Този път в строга последователност. Тринайсет, две, три, едно и девет. Делфуенсо ги беше изброила с миглите си, в пет отделни поредици, придружени от енергично извръщане на глава.

Защо? Опит за някаква комуникация? Прост азбучен код? Тринайсетата буква от азбуката беше М. Втората В, третата С, а първата А. Деветата беше I.

MBCAI.

Това не беше дума. Нито римско число. Корпорация? Организация?

Насочи поглед далече напред, фиксирайки в съзнанието си километъра, който предстоеше да изминат. Във всичките му четири измерения. След това вдигна глава, срещна очите на Делфуенсо и започна да артикулира, използвайки енергично устни, зъби и език: Ем Би Си Ей Ай?

Делфуенсо го възнагради с блеснал поглед, очевидно зарадвана, че се опитва да я разбере. Едновременно с това явно се дразнеше, че греши. Изражението на очите ѝ беше като на жаден човек, на когото са издърпали чашата изпод носа.

Тя поклати глава в знак на отрицание. После вирна брадичка и я извъртя наляво, а след това надясно. Очите ѝ се втренчиха в лицето му, широко отворени. Сякаш искаше да каже: „Виждаш ли?“.

Ричър не видя нищо. Поне не веднага. Даваше си сметка, че извъртането на брадичката наляво означава едно нещо, а надясно — друго. Две различни категории. Може би примигванията преди завъртането наляво бяха числа. Или обратното.

M-2-C-A-9?

Или 13-B-3–1-I?

После Алън Кинг се размърда, отвори очи и се изправи в седалката. Ричър видя как Делфуенсо се обляга назад и извръща глава към страничното стъкло.

Кинг погледна Ричър и попита:

— Добре ли си?

Ричър кимна, но не каза нищо.

— Искаш ли още един аспирин?

Ричър поклати глава.

— Карън, дай му един аспирин — заповяда Кинг. Делфуенсо не реагира.

— Карън?

— Нямам нужда от аспирин — обади се Ричър.

— Като те гледам, имаш — отсече Кинг. — Дай му два, Карън.

— Може би Карън иска да ги остави за себе си.

— Не, ще ги раздели с теб.

— Аз съм добре.

— Изглеждаш отнесен.

— Просто се концентрирам върху пътя.

— Не, по-скоро размишляваш за нещо.

— Винаги размишлявам за нещо.

— За какво например?

— В момента мисля за едно предизвикателство.

— Какво?

— Питам се дали можеш да говориш свързано и с нормална скорост една цяла минута.

— Какво?

— Чу ме.

Кинг помълча известно време, после кимна.

— Мога, разбира се.

— А можеш ли да говориш свързано и с нормална скорост една цяла минута, без да използваш буквата А?

— Това е доста трудно — поклати глава Кинг след кратък размисъл. — Може би и невъзможно. Много думи съдържат буквата А.

— Така е — кимна Ричър. — Току-що използва шест пъти А. А откакто се събуди преди десет секунди, трийсет и един пъти.

— Това е глупаво предизвикателство — отсече Кинг.

— Но е лесно — изтъкна Ричър.

— Как така лесно?

— Ще ти обясня по-късно. Сега заспивай.

— Не, кажи ми.

— По-късно — повтори Ричър. — Тъкмо ще имаш нещо интересно, което да очакваш.

Кинг се предаде и сви рамене. Остана да гледа напред една цяла минута. Разсеяно, недоволно, а може би и малко ядосано. После се обърна на една страна и отново затвори очи.

Ричър продължаваше да шофира. Замисли се за двете полицейски блокади, през които бяха преминали. Край всяка от тях имаше по осем коли и осем полицаи. С фенерчета в ръце и предостатъчно време за обстоен оглед. Представи си, че самият той е обект на издирване, без отличителни белези, пътуващ сам в безкрайната нощ, скован от напрежение и предусещащ приближаването на сериозни проблеми. Какво би направил, за да се подготви?

Вероятно би се дегизирал, разбира се. Това би направил.

Ще промени незабележителната си външност, прибягвайки до грим, пудра и перука. Или ще се накичи с фалшив пиърсинг, фалшиви татуировки или фалшиви белези.

Но това никак не беше лесно, особено ако човек нямаше съответните умения и опит. И направо невъзможно, ако трябваше да стане бързо.

Следователно би прибягнал до други средства.

На първо място би качил някого, за да не бъде сам.

Това беше лесно, дори без умения и опит. И можеше да стане бързо.

Просто спира на първия вдигнат палец и качва сто-паджията.